1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.

2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.

4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал. 2.

6. (Отм. - ДВ, бр. 20 от 1990 г.).

7. (Отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.).

8. Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.

Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъствуващия.

Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава.

Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва.

9. Ако отсъствието продължи повече от една година, съдът по искане на заинтересуваните или на прокурора обявява лицето за отсъствуващо.

10. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му.

От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.

12. Заветниците и лицата, които имат права, зависящи от смъртта на отсъствуващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползуват от тия права.

Изпълнението на задълженията спрямо отсъствуващия, които се погасяват с неговата смърт, като издръжка и др. се спира.

14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.

Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.

33. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

47. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

51. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

52. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

54. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

58. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

59. (Изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

63. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

74. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

77. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1951 г., изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г., изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

79. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

81. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., изм. - Изв., бр. 15 от 1953 г., изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

83. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

84. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

97. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

108. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

117. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

121. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

122. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. - бр. 67 от 1999 г.)

126. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г., отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.)

127. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 15 от 1953 г., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.)

131. Юридическите лица са носители на права и задължения.

Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

134. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

136. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

147. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

148. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

157. Сдружения, които са придобили качеството на юридически лица преди влизането на този закон в сила, запазват това качество.

165. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя: Закона за лицата, Наредбата-закон за задълженията за издръжка, Закона за изчезналите военни и граждански лица през време на последните войни и смутове от 17 март 1926 година, Закона за извънбрачните деца и осиновяването, Закона за настойничеството, Закона за юридическите лица, Постановлението на Министерския съвет относно безследно изчезналите, публикувано в ДВ, бр. 101 от 1944 година, и Закона за брака, с изключение на § 5-9 от особените разпоредби от същия закон, които остават в сила.

§ 8. След чл. 914 се прибавя:"Г л а в а IIIаОБЯВЯВАНЕ НА ОТСЪСТВИЕ И СМЪРТЧл. 915. Молбите за обявяване отсъствието или смъртта на едно лице са подсъдни на околийския съд по последното местожителство на изчезналия, а при липса на такова - по мястото, където лицето е живяло напоследък.

В молбата трябва да се посочат и предполагаемите наследници на отсъствуващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива. Чл. 916. След постъпване на молбата за обявяване на отсъствието съдът разпорежда да се съберат сведения по нея от общинския народен съвет и от народната милиция по последното местожителство на изчезналия и по друг подходящ начин.

Извлечение от молбата се изпраща на общинския народен съвет по последното жилище на отсъствуващия за разгласяване. Това извлечение се връчва и на лицата по чл. 915, ал. 2.Чл. 917. Съдът се произнася по молбата за обявяване отсъствието или смъртта, с участието на прокурора, след като изслуша лицата, посочени в чл. 915, ал. 2, и други заинтересовани.

Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смъртта в последното местожителство на лицето. Чл. 918. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора, решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъствуващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.

Искът се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта и срещу лицата, които черпят права от съставения акт. Г л а в а IIIбПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА

(Загл. попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.)Чл. 919. Искове за развод, за обявяване недействителността на брака и за установяване съществуването или не на брак между страните (брачни искове) са подсъдни на областния съд, в района на който е обикновеното жилище на ответника.

Ако ответникът не живее в страната, искът е подсъден на областния съд, в района на който живее ищецът.

(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Непълнолетни, ограничено запретени и поставени под пълно запрещение поради осъждане могат сами да предявят брачни искове и да отговарят по такива. Чл. 920. Брачни искове могат да бъдат съединени само с иск за издръжка.

Ответникът по брачен иск може да предяви насрещно друг брачен иск или иск за издръжка. Насрещни искове за развод на основание чл. 45, т. 1 и 2, от Закона за лицата и семейството може да се предявят и след изтичане на сроковете за предявяването им. Чл. 921. Съдът, пред който е предявен искът, определя, по молба на една от страните, привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването от придобитото през брака имущество, както и относно грижата за децата и издръжката им.

Това определение не подлежи на отделно обжалване; но може да бъде изменявано от същия съд. Чл. 922. Ищецът, чийто брачен иск е отхвърлен, не може да предяви друг брачен иск нито на основанията, които е предявил в делото, нито на основанията, които е могъл да предяви в него или чрез съединение на исковете, ако тия основания са му били известни. Същото важи и по отношение на ответника за основанията, върху които той е могъл да предяви насрещен иск. Чл. 923. По брачни искове не може да се отвежда свидетел на основание чл. 178; изявленията и признанията на страните, както и силата на частните документи и на другите доказателства се преценяват свободно от съда.

Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да я разпита върху обстоятелствата, поддържани от нея или от противната страна. Ако не се яви без уважителни причини, може да постанови да бъде доведена под стража.

Съдът може да събира доказателства и служебно. Чл. 924. При постановяване на развода съдът се произнася и по вина на коя от страните той се допуска, макар да не е било направено искане за това.

Решението, с което се обявява недействителността или се прекратява бракът, действува по отношение на всички. Чл. 924а. В молбата за развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат и постигнатото съгласие, относно упражнението на родителските права, издръжката на децата и отношенията на всеки от родителите към тях.

В същата молба те могат да изложат и постигнатото съгласие относно издръжката и имуществените им отношения. Чл. 924б. Председателят на съда призовава съпрузите не по-рано от един месец след подаването на молбата на помирително заседание, в което те трябва да се явят лично.

(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Ако съпрузите настояват на взетото решение, председателят на съда съставя протокол за това и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание, което не може да се състои преди да изтекат 3 месеца от деня на помирителното заседание.

(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) В случай, че някой от съпрузите не се яви без уважителни причини на помирителното или съдебното заседание, делото се прекратява. Чл. 924в. След като се убеди, че решението на съпрузите е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото съгласие по чл. 924а, ал. 1, относно децата е в интерес на последните, съдът допуска развода и одобрява сключените между съпрузите съглашения, посочени в чл. 912а, ал. 2.

Непълнолетните и ограничено запретените могат сами да дадат съгласие за развод, обаче относно съглашенията, засягащи имуществените отношения между съпрузите, задълженията за издръжка и грижите за децата, необходимо е съгласието на техните родители или попечители. Чл. 924г. Решението за развод по взаимно съгласие, с което е допуснат разводът, не може да се обжалва."