§ 8. След чл. 914 се прибавя:"Г л а в а IIIаОБЯВЯВАНЕ НА ОТСЪСТВИЕ И СМЪРТЧл. 915. Молбите за обявяване отсъствието или смъртта на едно лице са подсъдни на околийския съд по последното местожителство на изчезналия, а при липса на такова - по мястото, където лицето е живяло напоследък.

В молбата трябва да се посочат и предполагаемите наследници на отсъствуващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива. Чл. 916. След постъпване на молбата за обявяване на отсъствието съдът разпорежда да се съберат сведения по нея от общинския народен съвет и от народната милиция по последното местожителство на изчезналия и по друг подходящ начин.

Извлечение от молбата се изпраща на общинския народен съвет по последното жилище на отсъствуващия за разгласяване. Това извлечение се връчва и на лицата по чл. 915, ал. 2.Чл. 917. Съдът се произнася по молбата за обявяване отсъствието или смъртта, с участието на прокурора, след като изслуша лицата, посочени в чл. 915, ал. 2, и други заинтересовани.

Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смъртта в последното местожителство на лицето. Чл. 918. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора, решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъствуващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.

Искът се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта и срещу лицата, които черпят права от съставения акт. Г л а в а IIIбПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА

(Загл. попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.)Чл. 919. Искове за развод, за обявяване недействителността на брака и за установяване съществуването или не на брак между страните (брачни искове) са подсъдни на областния съд, в района на който е обикновеното жилище на ответника.

Ако ответникът не живее в страната, искът е подсъден на областния съд, в района на който живее ищецът.

(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Непълнолетни, ограничено запретени и поставени под пълно запрещение поради осъждане могат сами да предявят брачни искове и да отговарят по такива. Чл. 920. Брачни искове могат да бъдат съединени само с иск за издръжка.

Ответникът по брачен иск може да предяви насрещно друг брачен иск или иск за издръжка. Насрещни искове за развод на основание чл. 45, т. 1 и 2, от Закона за лицата и семейството може да се предявят и след изтичане на сроковете за предявяването им. Чл. 921. Съдът, пред който е предявен искът, определя, по молба на една от страните, привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването от придобитото през брака имущество, както и относно грижата за децата и издръжката им.

Това определение не подлежи на отделно обжалване; но може да бъде изменявано от същия съд. Чл. 922. Ищецът, чийто брачен иск е отхвърлен, не може да предяви друг брачен иск нито на основанията, които е предявил в делото, нито на основанията, които е могъл да предяви в него или чрез съединение на исковете, ако тия основания са му били известни. Същото важи и по отношение на ответника за основанията, върху които той е могъл да предяви насрещен иск. Чл. 923. По брачни искове не може да се отвежда свидетел на основание чл. 178; изявленията и признанията на страните, както и силата на частните документи и на другите доказателства се преценяват свободно от съда.

Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да я разпита върху обстоятелствата, поддържани от нея или от противната страна. Ако не се яви без уважителни причини, може да постанови да бъде доведена под стража.

Съдът може да събира доказателства и служебно. Чл. 924. При постановяване на развода съдът се произнася и по вина на коя от страните той се допуска, макар да не е било направено искане за това.

Решението, с което се обявява недействителността или се прекратява бракът, действува по отношение на всички. Чл. 924а. В молбата за развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат и постигнатото съгласие, относно упражнението на родителските права, издръжката на децата и отношенията на всеки от родителите към тях.

В същата молба те могат да изложат и постигнатото съгласие относно издръжката и имуществените им отношения. Чл. 924б. Председателят на съда призовава съпрузите не по-рано от един месец след подаването на молбата на помирително заседание, в което те трябва да се явят лично.

(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Ако съпрузите настояват на взетото решение, председателят на съда съставя протокол за това и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание, което не може да се състои преди да изтекат 3 месеца от деня на помирителното заседание.

(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) В случай, че някой от съпрузите не се яви без уважителни причини на помирителното или съдебното заседание, делото се прекратява. Чл. 924в. След като се убеди, че решението на съпрузите е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото съгласие по чл. 924а, ал. 1, относно децата е в интерес на последните, съдът допуска развода и одобрява сключените между съпрузите съглашения, посочени в чл. 912а, ал. 2.

Непълнолетните и ограничено запретените могат сами да дадат съгласие за развод, обаче относно съглашенията, засягащи имуществените отношения между съпрузите, задълженията за издръжка и грижите за децата, необходимо е съгласието на техните родители или попечители. Чл. 924г. Решението за развод по взаимно съгласие, с което е допуснат разводът, не може да се обжалва."