Чл. 206а. (Нов - ДВ. бр. 37 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато плащането на митата и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:

1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки;

2. запор върху стоки в оборот;

3. възбрана върху недвижими имоти.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на митата и другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на митата и другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Мерките по ал. 1 не могат да се налагат върху имуществата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение, освен със съгласието на длъжника, както и върху възнагражденията срещу труд до размерите, определени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.