Чл. 39. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството назначава със заповед временна експертно-консултативна комисия в случаите по чл. 19, ал. 3 по чл. 22, ал. 2 или при наличие на данни за несъразмерност между предоставената и необходимата помощ за създаване, за съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон, както и за разходване на предоставената безвъзмездна помощ не по предназначение, установени в хода на извършена проверка на меценати, организации, подпомагащи културата, или получатели на безвъзмездната помощ.
(2) Комисията по ал. 1 представя на министъра на културата становище в срок до 30 дни.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството се произнася с мотивирана заповед в 7-дневен срок от получаване на становището по ал. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството се произнесе, че е налице разходване на безвъзмездно предоставената помощ не по предназначение, със заповедта по ал. 3 той определя и размера на разходваните по предназначение средства.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При констатирана несъразмерност между предоставената и необходимата помощ за създаване, за съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството се произнася със заповедта по ал. 3 относно действителния размер на необходимата безвъзмездна помощ и уведомява мецената.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заповедта по ал. 3 на министъра на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. Решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 39.