Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Когато и двете страни са със седалище, постоянен адрес или обичайно местопребиваване в Република България, освен когато една от тях е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие, арбитражното производство се води на български език. В останалите случаи страните могат да се споразумеят относно езика или езиците, които ще се използват в арбитражното производство. При липса на споразумение езикът или езиците се определят от арбитражния съд. Той може да разпореди всяко писмено доказателство да бъде съпроводено от превод на езика или на езиците, уговорени от страните или определени от арбитражния съд.