Чл. 4. (1) Екологични щети по смисъла на този закон са щетите върху:

1. защитени видове и природни местообитания, които причиняват значително отрицателно въздействие върху достигането или запазването на тяхното благоприятно консервационно състояние;

2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) води, които причиняват значително отрицателно въздействие върху:

а) екологичното, химичното или количественото състояние или екологичния потенциал на повърхностните и подземните води по смисъла на Закона за водите, с изключение на отрицателните ефекти, при които се прилага чл. 156е от Закона за водите, или

б) състоянието на околната среда в морските води съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 19 от Закона за водите, доколкото определени аспекти от екологичното състояние на морската околна среда не се уреждат от същия закон;

3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) почви, които създават значителен риск за човешкото здраве в резултат на замърсяване чрез пряко или непряко въвеждане във, върху или под почвата на вещества, смеси, организми или микроорганизми.

(2) Значимостта на въздействието по ал. 1, т. 1 се оценява въз основа на базисното състояние в съответствие с критериите съгласно приложение № 2.

(3) Видът на превантивните и оздравителните мерки в предвидените от закона случаи, както и минималният размер на разходите за тяхното изпълнение се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.