Чл. 39. (1) Оператор, който не е изпълнил задълженията си, предвидени в заповедите по чл. 20, ал. 5, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2, и оператор, който е бил неизвестен към момента на определяне на превантивните и оздравителните мерки и на мерките по чл. 26, ал. 1, т. 1, или третото лице по чл. 37, ал. 2, т. 1 са длъжни да възстановят извършените от съответния орган на изпълнителната власт разходи за прилагане на мерките.

(2) Вземането на органа на изпълнителната власт за разходи по прилагане на превантивни и оздравителни мерки се ползва с право на предпочтително удовлетворение преди вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 6 от Закона за задълженията и договорите, съответно преди вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 6 от Търговския закон.

(3) Давността започва да тече от датата, на която превантивните и оздравителните мерки и мерките по чл. 26, ал. 1, т. 1 са завършени, или от датата, на която е идентифициран отговорният оператор или третото лице по чл. 37, ал. 2, т. 1, което от двете събития е по-късно.