Чл. 5. (1) Министърът на околната среда и водите:

1. разработва Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите по реда на глава пета съвместно с органите по чл. 4, ал. 1 и 2;

2. координира дейността на органите по чл. 4, ал. 1 - 3;

3. възлага научни и приложни проучвания като основа за вземане на управленски решения и за разработване на нормативни актове;

4. изготвя и дава становища по проекти на нормативни актове в областта на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите;

5. осигурява участие на обществеността при вземане на решения във връзка с опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите;

6. осъществява координация и контрол по спазване изискванията на този закон;

7. ръководи мониторинга на почвите като част от Националната система за мониторинг на околната среда;

8. осъществява контрола по чл. 31, ал. 1, т. 1;

9. изготвя годишен доклад за състоянието на почвите като част от Националния доклад за състоянието на околната среда.

(2) Министърът на околната среда и водите се подпомага в дейността си от Изпълнителната агенция по околна среда, регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) и Консултативния съвет по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда:

1. осъществява мониторинг на почвите като част от Националната система за мониторинг на околната среда;

2. създава и поддържа регистър на площите с увредени почви;

3. организира разработването и издаването на периодични и информационни бюлетини и справки за почвите.

(4) Директорите на РИОСВ:

1. провеждат мониторинг на почвите по чл. 27, ал. 3, т. 1 на регионално ниво с обхват и съдържание, утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите;

2. осъществяват контрола по чл. 13, т. 10, чл. 16 - 18 и по Закона за опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците на територията на РИОСВ;

3. осъществяват контрол за провеждане на собствен мониторинг по чл. 29, ал. 1;

4. осъществяват превантивен и текущ контрол;

5. правят предложения за включване на площи с увредени почви в регистъра по чл. 21 и участват в тяхната инвентаризация;

6. подпомагат процеса на разработване и отчитане изпълнението на Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите по чл. 24, ал. 1;

7. осигуряват участието на представителите на РИОСВ във:

а) комисиите за промяна предназначението на земята съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи;

б) комисиите за рекултивация на нарушени терени съгласно чл. 19, ал. 3 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 100 от 1997 г., бр. 14, 48 и 63 от 2000 г., бр. 41 и 66 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 41 от 2004 г., бр. 75 и 78 от 2006 г., бр. 62 от 2007 г.);

в) общинските и областните експертни съвети по устройство на територията и във връзка с чл. 13, т. 1 и 2;

г) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) техническите съвети при регионалните дирекции по горите за приемане на решения относно лесоустройствените проекти, планове и програми и във връзка с чл. 13, т. 5.

(5) Консултативният съвет по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите е помощен орган към министъра на околната среда и водите, като:

1. съставът му се определя със заповед на министъра на околната среда и водите, като в него се включват представители на органите по чл. 4, ал. 1 - 3 и на заинтересовани организации;

2. консултативният съвет изготвя становища по стратегии, програми и нормативни актове за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите и предлага мерки за подобряване дейността на държавните и общинските органи в тази област;

3. дейността му се урежда с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.