Чл. 41. (1) Компетентният български орган не може да предприема изпълнение на решение за налагане на финансови санкции, изпратено до друга държава, освен ако:

1. компетентният орган в изпълняващата държава го е уведомил, че е издал акт на амнистия или помилване или е постановил цялостен или частичен отказ за признаване и изпълнение на решението, който не се основава на прилагането на принципа ne bis in idem, или

2. е уведомил компетентния орган в изпълняващата държава съгласно ал. 2, т. 2 и 3.

(2) Компетентният български орган незабавно уведомява компетентния орган на изпълняващата държава, когато:

1. след изпращане на решението получи парична сума, която е платена доброволно от засегнатото лице;

2. оттегли решението за налагане на финансови санкции, или

3. съществува друга причина, поради която според българското законодателство по-нататъшното изпълнение на решението е недопустимо.