Чл. 3. (1)е влязъл в сила в държава - членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на:

1. глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение;

2. обезщетение за пострадалия от престъплението, определено в акта;

3. разходите по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта, или

4. парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление, наложена с акта,

който е издаден в държава - членка на Европейския съюз, от съд, компетентен по наказателни дела, или от административен орган, при условие че засегнатото лице е имало възможност да обжалва решението на административния орган пред съд, компетентен по наказателни дела.

(2) По смисъла на този член не подлежат на взаимно признаване и изпълнение актове, които имат гражданскоправен характер и произтичат от право на иск за вреди и възстановяване на предишното положение, и подлежат на изпълнение съгласно Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.