Чл. 21. (1) Съдът може да отложи изпълнението на решение за конфискация или отнемане, когато:

1. при изпълнението на решение за конфискация или отнемане на парична сума съществува риск общата стойност да превиши сумата, посочена в решението, поради едновременно изпълнение в повече от една държава - членка на Европейския съюз-по искане на Националната агенция за приходите;

2. изпълнението на решението може да навреди на висящо наказателно производство - за определен от съда разумен срок;

3. се нуждае от превод решението за конфискация или отнемане или на части от него - за времето, необходимо за извършване на превода, или

4. имуществото вече е предмет на производство за конфискация или отнемане в Република България - по искане на Националната агенция за приходите.

(2) За времето на отлагането съдът предприема всички обезпечителни и други мерки, които се предприемат в такива случаи според българското законодателство, с цел предотвратяване загубата на имуществото.

(3) Веднага след отпадане на основанията за отлагане съдът предприема необходимите мерки за изпълнение на решението за конфискация или отнемане и уведомява за това компетентния орган на издаващата държава.