Чл. 35. Съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение за налагане на финансови санкции, ако установи, че:

1. удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението;

2. срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции;

3. изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно на български съд;

4. налице е имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5. решението се отнася за деяния, които:

а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или

б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6. наложената финансова санкция е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

7. в някои от случаите по чл. 30, ал. 1 решението се отнася за деяние, което не съставлява престъпление или административно нарушение според българското законодателство;

8. решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

9. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно удостоверението в случай на писмено производство и в съответствие със законодателството на издаващата държава засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението;

10. (нова - ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако удостоверението изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия съобразно законодателството на издаващата държава:

а) лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви;

б) след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда и такава защита действително е оказана;

в) след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок;

11. (нова - ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично, освен ако е посочено, че лицето изрично се е отказало от правото си на устно изслушване и изрично е заявило, че няма да оспорва решението, след като е било надлежно уведомено относно производството и възможността да се яви лично на процеса.