Чл. 19. (1) Съдът може да откаже да признае и да допусне изпълнение на решение за конфискация или отнемане, ако установи, че:

1. удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението;

2. срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация или отнемане;

3. изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно на български съд;

4. налице е имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5. решението се отнася за деяния, които:

а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или

б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако удостоверението изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия съобразно законодателството на издаващата държава:

а) лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви;

б) след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда и такава защита действително е оказана;

в) след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок;

7. правата на всяка заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице, по българското законодателство не позволяват изпълнение на решението, включително когато това е последица от обжалване по чл. 20;

8. при условията на чл. 14, ал. 1 решението за конфискация или отнемане е свързано с деяния, които не съставляват престъпление, което позволява конфискация или отнемане по българското законодателство;

9. решението за конфискация или отнемане е било издадено при обстоятелства, при които конфискацията или отнемането на имущество е била постановена по силата на разширени правомощия за конфискация по законодателството на издаващата държава.

(2) Ако решението за конфискация или отнемане се отнася за имущество по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3, но попада извън обхвата на разширените правомощия за конфискация или отнемане в съответствие с правото на Европейския съюз във връзка с конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, съдът изпълнява решението, доколкото това е предвидено за подобни случаи по българското законодателство.