Чл. 28. (1) Освен ако е уговорено друго между издаващата държава и Република България като изпълняваща държава, разпореждането с предмета на решението за конфискация или отнемане се извършва, както следва:

1. разпореждане с парична сума, получена от изпълнението на решението в Република България:

а) ако сумата, получена от изпълнението на решението, е по-малка или равна на 10 000 евро, тя остава в Република България;

б) в останалите случаи 50 на сто от сумата се превежда от Република България на издаващата държава;

2. разпореждането с имущество, различно от пари, може да се извърши по преценка на компетентния български орган по един от следните начини:

а) имуществото може да бъде продадено, като разпореждането с постъпленията от продажбата се извършва в съответствие с т. 1;

б) имуществото може да бъде прехвърлено на издаващата държава; ако решението за конфискация или отнемане се отнася за парична сума, имуществото, получено от изпълнението му, може да бъде прехвърлено на издаващата държава само ако тази държава е дала своето съгласие;

в) по друг начин в съответствие с българското законодателство.

(2) Република България не може да бъде задължена да продаде или да върне конкретно имущество, което представлява културна ценност, съставляваща част от културното ѝ наследство.

(3) В случаите, когато Република България е издаваща държава, начинът на разпореждане с предмета на решението за конфискация или отнемане се уговаря с изпълняващата държава.

(4) Компетентни органи за сключване на споразумения по ал. 1 и 3 за Република България са органите по чл. 6 и 7.