чл. 23 ЗПИИСАННЛСМВЛС - препратки от право на ЕС

Нормативен текст

Чл. 23. (1) Съдът може служебно, по искане на прокурора или на осъденото лице да изпрати съдебния акт или заверен препис от него заедно с удостоверението по чл. 3 директно на компетентния орган на изпълняващата държава. Актът може да бъде изпратен и по искане на изпълняващата държава.

(2) Съдебният акт се изпраща на компетентния орган на изпълняващата държава по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността.

(3) Когато съдът не разполага с информация за компетентния орган в изпълняващата държава, той отправя запитване, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа.

(4) Съдът разглежда делото в 14-дневен срок в открито съдебно заседание с участието на прокурор.

(5) Ако лицето се намира в място за лишаване от свобода под юрисдикцията на Република България или има известен адрес в страната, или е направило искане по ал. 1, в което е посочило адрес за призоваване, същото се призовава за съдебното заседание, като му се предоставя възможността по чл. 22, ал. 3 и при необходимост му се назначава преводач.

(6) Съдът се произнася с определение, което се обявява в съдебното заседание.

(7) Когато лицето, направило искането, се намира извън пределите на Република България, съдът му изпраща определението на посочения адрес за призоваване.

(8) Определението по ал. 6 подлежи на обжалване или протест пред съответния въззивен съд в 5-дневен срок от обявяването или съобщаването по ал. 7. Съдът разглежда жалбата или протеста в открито заседание с участието на страните. Решението на въззивния съд се постановява в 7-дневен срок и е окончателно.

(9) Удостоверението по чл. 3 се подписва от председателя на състава на съда по чл. 20, като верността му се удостоверява с печата на съда.

(10) Заверен препис от влязлото в сила определение по ал. 6 се изпраща на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.


Все още няма актове в тази категория!