Чл. 23. (1) Когато осъденото лице има местоживеене или обичайно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, в която се е върнало или желае да се върне, решението по чл. 2, постановено в Република България, се изпраща за признаване и изпълнение на компетентния орган на тази държава членка.

(2) По искане на осъденото лице решението по чл. 2, т. 3 може да бъде изпратено и на компетентния орган на държава членка, различна от тази, в която осъденото лице има местоживеене или обичайно пребиваване. В тези случаи съдът се консултира с този компетентен орган и изисква неговото съгласие за такова изпращане.