Чл. 28. (1) Надзорът върху наложените пробационни мерки или алтернативни санкции се прекратява и българският съд престава да бъде компетентен и да взема последващи решения по чл. 25, ал. 1, след като съдът бъде уведомен от компетентния орган на изпълняващата държава за признаването на решението по чл. 2, т. 3.

(2) Компетентността по ал. 1 се възстановява, когато:

1. компетентният орган на изпълняващата държава е уведомен за оттегляне на удостоверението по чл. 6 по реда на чл. 27, като възстановяването се счита от датата на уведомяването;

2. изпълняващата държава с декларация до Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз е отказала за определени случаи да взема последващи решения при неизпълнение на пробационната мярка или алтернативната санкция или при извършване на ново престъпление;

3. след признаването на решението по чл. 2, т. 3 осъденото лице се укрива или вече няма местоживеене или обичайно пребиваване в изпълняващата държава и нейният компетентен орган прехвърли обратно компетентността на българския съд, за което съдът следва да е уведомен;

4. в Република България е образувано ново наказателно производство срещу съответното лице и компетентният орган на изпълняващата държава по искане на българския съд му прехвърли обратно компетентността.

(3) При упражняването на по-нататъшния надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции в случаите по ал. 2, т. 3 и 4 се вземат предвид продължителността и степента на изпълнение на пробационните мерки или алтернативните санкции в изпълняващата държава, както и всички постановени от нея последващи решения.