Чл. 15. (1) Съдът може да откаже да признае решение по чл. 2, т. 1 и да откаже упражняването на надзор върху пробационни мерки или алтернативни санкции, когато:

1. удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението и не е било представено, допълнено или поправено в рамките на определен от българския съд разумен срок;

2. осъденото лице няма местоживеене на територията на страната и не желае да се върне в нея;

3. не е налице изключителен случай по чл. 14, ал. 4, дори и да са налице формално предвидените в тази хипотеза основания;

4. изпратеното решение се отнася до мерки или санкции, върху които Република България не е заявила готовност да упражнява надзор;

5. признаването на решението и упражняването на надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции би било в противоречие с принципа ne bis in idem;

6. решението се отнася до деяния, които не са наказуеми съгласно българското законодателство, с изключение на посочените в чл. 14, ал. 2;

7. изпълнението на определеното с решението наказание е погасено по давност съгласно българското законодателство и деянието е подсъдно на български съд;

8. осъденото лице се ползва с имунитет съгласно българското законодателство, който прави невъзможен надзора върху пробационните мерки или алтернативните санкции;

9. съгласно българското законодателство осъденото лице поради възрастта си не може да бъде наказателноотговорно за деянията, по отношение на които е постановено решението;

10. съгласно удостоверението осъденото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако удостоверението изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия съобразно законодателството на издаващата държава:

а) лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви;

б) след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда и такава защита действително е оказана;

в) след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок;

11. решението предвижда медицинско или терапевтично лечение, върху което Република България не може да упражнява надзор в съответствие с действащото българско законодателство;

12. пробационната мярка или алтернативната санкция е с продължителност, по-малка от 6 месеца;

13. решението се отнася за престъпление, което съгласно българското законодателство се счита за извършено изцяло или предимно на територията на Република България.

(2) Когато решението се отнася за деяния, които не са извършени изцяло или предимно на българска територия, съдът може да постанови отказ, след като извърши внимателна преценка. Във всеки отделен случай следва да се взема предвид дали деянията не са извършени предимно на територията на издаващата държава.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1 - 5 и 10 - 13, преди да бъде взето решение за отказ от признаване на решение по чл. 2, т. 1 и за отказ от упражняване на надзор върху пробационни мерки и алтернативни санкции, съдът се свързва с компетентния орган на издаващата държава, като може да поиска да му бъде предоставена незабавно цялата допълнителна информация.

(4) Когато е налице основание за отказ по ал. 1, т. 6 или 13, съдът може съгласувано с компетентния орган на издаващата държава, независимо от отказа, да реши да упражни надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции, които са наложени с изпратеното му решение по чл. 2, т. 1, без да поема отговорността за вземане на последващи решения по чл. 21, ал. 1.