Чл. 21. (1) Когато осъденото лице без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка или алтернативна санкция или извърши ново престъпление, българският съд взема решение за:

1. промяна на задълженията или предписанията, включени в пробационната мярка или алтернативната санкция;

2. изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода или изтърпяване отделно на неизтърпяната част от наказанието, от което осъденото лице е предсрочно освободено;

3. замяна на алтернативната санкция с наказание лишаване от свобода.

(2) По отношение на решенията по ал. 1 и за всички последици от тях се прилага българското законодателство.