Чл. 29. (1) Органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато:

1. (отм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.)

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) обучението, удостоверено с доказателствата за професионални квалификации, се различава съществено по съдържание по отношение на професионалните дейности в сравнение с обхвата на обучението в Република България;

3. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) регулираната професия в Република България включва една или повече професионални дейности, които не са включени в съответната професия в държавата членка по произход на заявителя и за които в Република България се изисква обучение, чието съдържание се различава съществено от посоченото в удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации на заявителя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Съществено различие по ал. 1, т. 2 е налице, когато обучението, преминато от заявителя, се характеризира със съществени несъответствия по съдържание и продължителност в сравнение с продължителността и/или съдържанието на обучението, изисквано в Република България, и придобитите в резултат на това обучение знания, умения и компетентности не съответстват на необходимите за упражняване на професията.

(3) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Органът по признаване изисква от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до 5 години и да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато заявителят е лице, на което е предоставена международна закрила и не може да представи доказателствата по чл. 28, ал. 2.