Чл. 37. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Признаването на доказателствата за професионални квалификации с цел упражняване на професиите "лекар", "лекар-специалист", "медицинска сестра", "лекар по дентална медицина", "лекар по дентална медицина-специалист", "ветеринарен лекар", "акушерка", "магистър-фармацевт" и "архитект" по реда на тази глава се извършва само ако са посочени в списъците по чл. 6, ал. 1, т. 5, букви "а", "б", "в" и "г", т. 6, буква "б", т. 7, букви "б" и "в", т. 8, буква "б", т. 9, буква "б", т. 10, буква "б" и т. 11, буква "а" и удостоверяват, че лицето е придобило през периода на своето обучение знанията, уменията и компетентностите, посочени в този закон.

(2) Доказателствата за професионална квалификация, посочени в списъка на удостоверенията за професионална квалификация на общопрактикуващи лекари по чл. 6, ал. 1, т. 5, буква "г", се признават с цел упражняване на обща медицинска практика.

(3) Доказателствата за професионални квалификации се признават, ако са издадени от компетентен орган на друга държава членка и при необходимост са придружени със съответните свидетелства, посочени в списъците по ал. 1.

(4) Алинеи 1 и 2 не засягат правата по чл. 39 - 42.