Чл. 46. (1) Доказателствата за професионална квалификация по професията "лекар" се признават, ако са посочени в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 5, буква "а".

(2) Доказателствата за професионална квалификация по професията "лекар-специалист" се признават, ако са издадени от компетентните органи, посочени в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 5, буква "б", и съдържат наименованията на специалностите, използвани в отделните държави членки, посочени в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 5, буква "в".

(3) Доказателствата по ал. 2, издадени в Испания на лекари, завършили обучението си за придобиване на специалност преди 1 януари 1995 г., се признават и когато не отговарят на минималните квалификационни изисквания на този закон, ако са придружени със свидетелство, издадено от компетентен испански орган при условията на чл. 27, т. 2 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Доказателствата по ал. 2, издадени в Италия на лекари, които са започнали обучението си за придобиване на специалност след 31 декември 1983 г. и преди 1 януари 1991 г., се признават и когато съответното обучение не отговаря на минималните квалификационни изисквания на този закон, ако са придружени със свидетелство, издадено от компетентен италиански орган, удостоверяващо, че съответният лекар действително и законосъобразно е упражнявал в Италия дейностите на лекар специалист по същата специалност в продължение на най-малко 7 последователни години през последните 10 години, предхождащи издаването на свидетелството.