Чл. 54. (1) Доказателствата за професионална квалификация по професията "лекар по дентална медицина" се признават, ако са посочени в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 7, буква "б".

(2) Доказателства за професионална квалификация по професията "лекар по дентална медицина", издадени в Италия, Испания, Австрия, Чешката република, Словакия и Румъния, се признават, когато обучението е започнало на или преди датата, посочена в приложението по ал. 1 за съответната държава членка, ако са придружени със свидетелство, издадено от компетентен орган на тази държава членка, удостоверяващо:

1. действително и законосъобразно упражняване в тази държава членка на дейностите по дентална медицина като основна дейност в продължение на не по-малко от три последователни години през последните 5 години, предшестващи датата на издаване на свидетелството, и

2. право да се упражняват дейностите при същите условия, както притежателите на доказателства за професионални квалификации, посочени за съответната държава членка в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 7, буква "б".

(3) Завършено обучение с продължителност най-малко три години, удостоверено от компетентен орган на държава членка по ал. 2 като равностойно на минималните квалификационни изисквания на този закон, се признава и без наличието на тригодишен практически опит по ал. 2, т. 1.

(4) Доказателствата за професионални квалификации, придобити в бившата Чехословакия, се признават както доказателствата за професионални квалификации, издадени от Чешката република и Словакия, при условията на ал. 2 и 3.