Чл. 72. (1) Признават се свидетелства, издадени от компетентен орган на държавите членки, които са въвели в действие правила, регулиращи достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, от следните дати:

1. първи януари 1995 г. - за Австрия, Финландия и Швеция;

2. първи май 2004 г. - за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия;

3. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) пети август 1987 г. - за останалите държави членки, присъединили се към Европейския съюз преди Република България;

4. (нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) от датата, посочена в Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации - за държавите членки, присъединили се към Европейския съюз след Република България.

(2) Свидетелствата по ал. 1 трябва да удостоверяват право да се използва професионалното звание "архитект" не по-късно от съответната дата и действителното упражняване на съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните 5 години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) За целите на достъпа до и упражняването на професията "архитект" Република България признава за имащо същите последици на територията на страната като издаваното от нея удостоверение за проведено обучение, предоставяно към 5 август 1985 г. и започнало не по-късно от 17 януари 2014 г., предвидено от "Fachhochschulen" във Федерална република Германия, за период три години, което отговаря на изискванията по чл. 66, т. 3 - 5 и дава достъп до посочените в чл. 70 дейности в тази държава членка под професионалното звание "архитект", доколкото обучението е последвано от четиригодишен професионален стаж във Федерална република Германия, удостоверен със свидетелство, издадено от компетентен орган, в чийто регистър е вписан архитектът, желаещ да се ползва от разпоредбите на директивата.