Чл. 52. Признават се доказателства за професионални квалификации, удостоверяващи завършено обучение по дентална медицина, в съответствие със следните изисквания:
1. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) проведено е теоретично и практическо обучение с продължителност поне 5 години, които в допълнение могат да бъдат изразени с равностоен брой кредити по Европейската система за трансфер на кредити (ECTS), и съдържа не по-малко от 5000 часа, включващо най-малко програмата по чл. 6, ал. 1, т. 7, буква "а";
2. проведено е във или под ръководството на университет или друго висше училище, предоставящо равностойно обучение;
3. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г.) осигурява придобиването на следните знания и умения:
а) достатъчни познания по науките, на които се основава денталната медицина, и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;
б) достатъчно разбиране на структурата, физиологията и поведението на здравите и болните лица, както и влиянието на природната и социалната среда върху здравното състояние на хората, доколкото тези фактори засягат денталната медицина;
в) достатъчни познания за структурата и функцията на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както здрави, така и болни, и върху тяхното отношение към общото състояние на здравето и към физическото и социалното благополучие на пациента;
г) достатъчни познания по клиничните дисциплини и методи, които позволяват на лекаря по дентална медицина да си състави цялостен поглед върху аномалиите, уврежданията и болестите на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както и по профилактичната, диагностичната и терапевтичната дентална медицина;
д) достатъчен клиничен опит, придобит под подходящ надзор;
е) подходящи познания в областта на цифровата дентална медицина и добро разбиране за нейната употреба и безопасно прилагане на практика;
ж) умения, необходими за упражняване на всички дейности, включващи профилактика, диагностика и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 52.