Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Този закон урежда правната помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции, както и при извънсъдебни процедури.

Чл. 2. Правната помощ по този закон се осъществява от адвокати и се финансира от държавата.

Чл. 3. Целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ.

Чл. 5. Правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони.

Чл. 6. (1) Министърът на правосъдието разработва, координира и провежда държавната политика в областта на правната помощ.

(2) Правната помощ се организира от Националното бюро за правна помощ (НБПП) и адвокатските съвети.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Националното бюро за правна помощ е независим държавен орган - юридическо лице, на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, със седалище в София.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Чл. 8. Националното бюро за правна помощ:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) осъществява общо и методическо ръководство на дейността по предоставянето на правна помощ, като издава задължителни указания по прилагането на закона и подзаконовите нормативни актове;

2. изготвя проект на бюджет за правна помощ;

3. разпорежда се със средствата по бюджета за правна помощ;

4. организира воденето на Националния регистър за правна помощ;

5. заплаща предоставената правна помощ;

6. осъществява контрол по предоставянето на правна помощ;

7. подготвя законопроекти и други нормативни актове в областта на правната помощ, които се внасят в Министерския съвет от председателя на НБПП;

8. анализира информацията, необходима за правилното планиране и управление на системата за правна помощ;

9. популяризира системата за правна помощ;

10. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) приема решения за вписване, за отказ за вписване или за заличаване на адвокат от Националния регистър за правна помощ;

11. (нова - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) приема решения за отказ за заплащане на правна помощ или за възстановяване на получено възнаграждение при констатирана недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ по конкретния случай;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) утвърждава образците по този закон;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) осъществява международноправното сътрудничество в областта на правната помощ;

14. (нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 04.05.2023 г.) осъществява правна помощ в наказателни, граждански, административни и в международни спорове по граждански дела във връзка с подаден сигнал или публично оповестената информация при условията и по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.

Чл. 10. (1) Националното бюро за правна помощ се ръководи от председател.

(2) В своята дейност председателят се подпомага от заместник-председател.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от заместник-председателя.

Чл. 13. Член на НБПП може да бъде български гражданин, който:

1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;

2. има юридически стаж не по-малък от 5 години;

3. не е осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, независимо дали е реабилитиран;

4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) не заема длъжност или не извършва дейност по чл. 19, ал. 7 от Закона за администрацията.

Чл. 21. Видовете правна помощ са:

1. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, за започване или провеждане на производство за издаване на индивидуален административен акт и/или неговото оспорване по административен ред, включително консултация и/или подготовка на документи по глава пета "а", раздел ІІ;

2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) процесуално представителство;

3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) представителство в извънсъдебни процедури;

4. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) представителство при задържане по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 16а от Закона за митниците, по чл. 13 от Закона за военната полиция и по чл. 124б, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Правната помощ по чл. 21, т. 1 и 3 е безплатна и се предоставя на:

1. лица и семейства, които отговарят на условията за получаване на месечна помощ по реда на чл. 9 и 10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 38, 42 и 112 от 1999 г., бр. 30, 48 и 98 от 2000 г.; попр., бр. 100 от 2000 г.; изм., бр. 19 и 97 от 2001 г., бр. 26, 46, 81 и 118 от 2002 г., бр. 40 от 2003 г., бр. 115 от 2004 г., бр. 31 и 103 от 2005 г., бр. 54 и 93 от 2006 г., бр. 101 от 2007 г., бр. 26 от 2009 г., бр. 27, 41, 43, 45 и 50 от 2010 г., бр. 63 от 2011 г. и бр. 17 от 2013 г.);

2. лица и семейства, които отговарят на условията за подпомагане с целева помощ за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) лица, ползващи социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, бременни жени и майки в риск да изоставят децата си, ползващи социални услуги за превенция на изоставянето;

4. деца, настанени в приемни семейства или в семейства на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето;

5. дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето;

6. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) лица по чл. 143 и 144 от Семейния кодекс, на лица, ненавършили 21 години, както и на лица, навършили 21 години, по задължения за издръжка, възникнали преди навършване на 21-годишна възраст, в съответствие с Регламент (ЕО) № 4 от 2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (ОВ, L 7/1 от 10 януари 2009 г.) и Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството (ОВ, L 192/51 от 22 юли 2011 г.);

7. пострадали от домашно или сексуално насилие или от трафик на хора, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита;

8. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) лица, търсещи или получили международна закрила или ползващи се от временна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, за които предоставянето на правна помощ не се дължи на друго правно основание;

9. чужденци, спрямо които е приложена принудителна административна мярка, и чужденци, настанени в специален дом за временно настаняване на чужденци по реда на Закона за чужденците в Република България, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита;

10. (нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) лица, на които е отказан или е отнет статут на лице без гражданство в Република България или е прекратено производството за предоставяне на статут на лице без гражданство по реда на Закона за чужденците в Република България, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита;

11. (нова - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) лица, чието запрещение се иска, както и на лица, поставени под запрещение;

12. (нова - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) лица с увреждания, получаващи месечна подкрепа съгласно Закона за хората с увреждания, чийто месечен доход не е достатъчен, за да упълномощят адвокат.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) В случаите по ал. 1, т. 7, 9, 10 и 12 НБПП формира преценката си за предоставяне на правна помощ, като взема предвид обстоятелствата по чл. 23, ал. 3, установени с документи от съответните компетентни органи, и съобразно определения за страната размер на линията за бедност.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Фактите и обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с документи, издадени от съответните компетентни органи, и с декларация за семейно и имуществено състояние на лицето по образец, утвърден от НБПП.

(4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Когато лицата, кандидатстващи за правна помощ, не удостоверят обстоятелство по ал. 1, НБПП формира преценката си за предоставяне на правна помощ, като взема предвид обстоятелствата по чл. 23, ал. 3, установени с документи от съответните компетентни органи и съобразно определения за страната размер на линията на бедност.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2018 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) В случаите, когато правната помощ се предоставя от НБПП, информацията по ал. 2 и 3 се събира служебно, като бюрото се снабдява с необходимите документи от съответните компетентни органи по електронен път. Кандидатът за правна помощ удостоверява с документ доходите си или изразява съгласие информацията за тях да бъде изискана служебно от компетентните органи.

Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2018 г.) По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид:

1. доходите на лицето или на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други обстоятелства.

(4) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) В производствата по Закона за защита от домашното насилие съдът допуска правна помощ, като съобразява евентуално състояние на зависимост на жертвата от извършителя, водещо до невъзможност да използва притежаваното имущество, както и други обстоятелства, препятстващи ефективната правна защита.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) По наказателни дела преценката, че обвиняемият или подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело и на обстоятелствата по ал. 3, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7. За частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник и частния тъжител преценката се извършва по реда на ал. 3.

Чл. 24. Правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя:

1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ;

2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима;

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ.

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (1) Правната помощ се прекратява:

1. при промяна в обстоятелствата, поради които е предоставена;

2. при смърт на физическото лице, на което е предоставена;

3. при злоупотреба с правото на правна помощ, освен в случаите по чл. 23, ал. 1.

(2) Органът по чл. 25, ал. 1 или 2 служебно или по искане на адвокатския съвет, на страна в производството или на назначения адвокат постановява прекратяване на предоставената правна помощ, считано от момента на установяване на някое от обстоятелствата по ал. 1.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) В случаите по чл. 21, т. 2 и 4 решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, или от съответния полицейски или митнически орган, от орган по чл. 13, ал. 1 от Закона за военната полиция или орган по чл. 124б, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" по молба на заинтересованото лице, или по силата на закона, като на лицето се разяснява писмено с декларация по образец, утвърден от НБПП, че в случай на осъдително решение или присъда лицето дължи възстановяване на разноските за правна помощ освен в случаите по чл. 23, ал. 2. Отказът за предоставяне на правна помощ се мотивира и подлежи на обжалване по съответния ред.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) В случаите по чл. 21, т. 1 и 3 решението за предоставяне на правна помощ се взема от председателя на НБПП в 14-дневен срок от предоставянето на документите от съответния компетентен орган, а за лица, пострадали от домашно насилие - в срок до три работни дни от постъпване на заявлението. Отказът се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Когато е предоставена правна помощ чрез консултация в регионален център за консултиране, лицето може да кандидатства пред НБПП за правна помощ за подготовка на документи за образуване на дело и процесуално представителство и/или представителство в извънсъдебни процедури. Решението се взема от председателя на НБПП в 14-дневен срок от получаването на документите от съответния адвокатски съвет. Отказът за предоставяне на правна помощ се мотивира и подлежи на обжалване, като за обжалването се прилага ал. 2.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2018 г.) Актът за предоставяне на правна помощ се издава в писмена форма и съдържа:

1. наименование на акта;

2. наименование на органа, който го издава;

3. фактически и правни основания за издаването на акта;

4. лицето, на което се предоставя правна помощ;

5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) вида на правната помощ, а в случаите по чл. 21, т. 2 - и делото, по което тя се предоставя;

6. начин на обжалване на акта;

7. дата на издаване, длъжност и подпис на лицето, издало акта.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2018 г.) Актът за предоставяне на правна помощ се изпраща незабавно на съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2018 г.) При възможност адвокатският съвет определя адвокат, посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ.

(7) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Предоставената правна помощ за процесуално представителство обхваща и участие на назначения адвокат в провеждане на процедура по медиация по време на съдебното производство.

Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) В определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В неотложни случаи по дела за мерки за процесуална принуда и разпити пред съдия в досъдебното производство, както и при бързо производство по Наказателно-процесуалния кодекс и при производство по Закона за здравето и по Закона за закрила на детето секретарят на адвокатския съвет определя дежурен адвокат, ако лицето не си е упълномощило защитник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Дежурен адвокат се определя по реда на ал. 1 и на задържания в случаите по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 16а от Закона за митниците, по чл. 13 от Закона за военната полиция и по чл. 124б, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", когато сам не може да упълномощи адвокат.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) (1) За дежурен адвокат и за резервен защитник се определя адвокат от Националния регистър за правна помощ, който е дал съгласие да бъде включен в списъка на дежурните адвокати, съответно в списъка на резервните защитници.

(2) Съгласието по ал. 1 не може да е за срок, по-кратък от един месец, и изразява готовността на адвоката да бъде определян за дежурен адвокат по всяко време на денонощието, включително в празнични и почивни дни, а за резервен защитник - независимо от продължителността на процеса.

(3) Адвокатският съвет поддържа месечен списък на дежурните адвокати и съставя седмичен график, който предоставя на съответните органи.

(4) Адвокатският съвет изготвя и поддържа списък на резервните защитници.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Искането за определяне на дежурен адвокат в случаите по чл. 28, ал. 1 се прави от органа, ръководещ процесуалните действия, а в случаите по чл. 28, ал. 2 - от съответния полицейски/митнически служител, от орган по чл. 13, ал. 1 от Закона за военната полиция или орган по чл. 124б, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" до адвокатския съвет чрез Единната електронна система за правна помощ, писмено или по телефона, не по-късно от три часа преди определения за съответното производство час.

(2) Органът по чл. 25, ал. 1 незабавно след задържането или привличането като обвиняем разяснява на задържания правото му на защита, като му връчва срещу подпис формуляр, съдържащ правото му на упълномощен или на служебен адвокат.

(3) Органът по чл. 25, ал. 1 уведомява адвокатския съвет за необходимостта от назначаване на дежурен адвокат. Избраният адвокат незабавно пристъпва към изпълнение на задълженията си по предоставяне на правна помощ.

(4) Дежурният адвокат продължава да осъществява правната помощ във всички стадии на процеса.

Чл. 31. Националното бюро за правна помощ води Национален регистър за правна помощ на адвокатите, определени да осъществяват правна помощ по съдебни райони на съответните окръжни съдилища.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) (1) Вписване в Националния регистър за правна помощ се прави два пъти в рамките на календарната година - до края на месец март и до края на месец септември.

(2) В изключителни случаи промени в Националния регистър за правна помощ могат да се правят и през годината по реда, установен за вписване.

(3) Заличаване от Националния регистър за правна помощ извън случаите по чл. 33, ал. 5 се извършва:

1. по молба на адвоката;

2. при напускане на адвокатската колегия;

3. при смърт.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) (1) Адвокатските съвети съставят и поддържат на хартиен и на електронен носител списък на адвокатите, които осъществяват правна помощ. За всяка промяна в списъка адвокатските съвети уведомяват НБПП.

(2) Списъкът се изготвя по образец, утвърден от НБПП, и се публикува на видно място в сградата на съответния адвокатски съвет и на интернет страницата на НБПП.

Чл. 37. (1) Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) За недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ и при непредставяне на отчет в срока по чл. 38, ал. 4, независимо от други санкции, адвокатът не получава възнаграждение по конкретния случай.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) Когато адвокатът е получил възнаграждение, при установена недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ, той връща платеното въз основа на решение на председателя на НБПП.

Чл. 38. (1) Видът и количеството на извършената дейност се удостоверяват с писмен отчет на адвоката по образец, утвърден от НБПП.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) Адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правна помощ, и предлага размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по чл. 37, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) Отчетът се подава за:

1. досъдебно производство по наказателни дела - след приключване на досъдебното производство с акт на прокурора;

2. съдебните производства - с приключване на производството пред съответната инстанция.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Адвокатът е длъжен да отчете предоставената от него правна помощ в срок до една година от преустановяване на участието му в производството. В случай че адвокатът е пропуснал срока, той може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането му се дължи на особени обстоятелства, които не е могъл да предвиди и за чието настъпване не носи отговорност. Искането се разглежда на заседание на НБПП.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) На назначения адвокат се възстановяват и средствата за необходими разходи по защитата за посещение на местата за лишаване от свобода или за задържане, и по защита в друго населено място по реда на Наредбата за командировките в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., бр. 40 от 1999 г., бр. 2 от 2008 г. и бр. 2 от 2011 г.).

Чл. 39. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) Заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПП по банков път въз основа на отчета по чл. 38 и решение на председателя на НБПП.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Адвокатът, който осъществява правна помощ, няма право да получава от лицето, на което е предоставена правна помощ възнаграждение и средства за покриване на разходи.

Чл. 45. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) В случай че делото се гледа пред съда на друга държава - членка на Европейския съюз, или съдебното решение трябва да се изпълни в друга държава - членка на Европейския съюз, кандидатът - български гражданин, който живее на територията на Република България, чужд гражданин или лице без гражданство, на което е разрешено продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, или лице с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на убежище на територията на Република България може да подаде молбата си заедно с документите, доказващи, че отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ, пряко до компетентния орган на съответната държава - членка на Европейския съюз, или чрез Министерството на правосъдието на Република България.

(2) Документите по ал. 1 се превеждат на официалния език или на един от официалните езици на другата държава - членка на Европейския съюз, или на друг официален език на институциите на Европейската общност, който държавата е посочила като приемлив пред Европейската комисия.

(3) Министерството на правосъдието на Република България има право да откаже да предаде молбата, в случай че тя не отговаря на изискванията на тази глава. В този случай Министерството на правосъдието на Република България уведомява кандидата за мотивите за отказа.

(4) Министерството на правосъдието на Република България информира кандидата за документите, които са необходими, за да бъде приета молбата за правна помощ в другата държава - членка на Европейския съюз, и осигурява превод на молбата и на документите, доказващи, че лицето отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ.

(5) Министерството на правосъдието на Република България е задължено да предаде молбата заедно с документите към нея на компетентния орган на другата държава - членка на Европейския съюз, в срок 15 дни от деня на превода на молбата и на документите.

(6) В случай че компетентният орган на другата държава - членка на Европейския съюз, не уважи молбата за правна помощ, кандидатът възстановява на Министерството на правосъдието на Република България направените разноски за превод на молбата и на документите.