Чл. 18. Превантивната дейност се извършва от компетентните органи с цел намаляване на риска от извършване на тероризъм и включва:
1. анализ и оценка на рисковете, включително оценка на заплаха от терористичен акт и информационна дейност;
2. сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на други държави и международни организации;
3. изготвяне на планове за противодействие на тероризма;
4. прилагане на превантивните мерки по чл. 25;
5. прилагане на мерки, предвидени в действащото законодателство.
Чл. 19. (1) За оценка на заплахата от терористичен акт се прилагат следните нива на заплаха:
1. ниско ниво на заплаха - "Трето ниво";
2. високо ниво на заплаха - "Второ ниво";
3. много високо ниво на заплаха - "Първо ниво".
(2) Критериите за определяне на нивата на заплаха са:
1. за ниско ниво на заплаха - "Трето ниво" - наличната информация и събития предполагат оценка за ниска вероятност за извършване на терористичен акт;
2. за високо ниво на заплаха - "Второ ниво" - значителен брой елементи на заплаха са оценени като налични в страната или в непосредствено съседство и е налице реален риск от извършване на терористичен акт;
3. за много високо ниво на заплаха - "Първо ниво" - всички елементи на заплаха са налични в страната или в непосредствено съседство и е налице висок риск от извършване на терористичен акт.
Чл. 20. (1) За определяне нивото на готовност на компетентните органи за противодействие на тероризма, в зависимост от нивото на заплаха, се определят следните степени на готовност:
1. "Зелена степен" - постоянна готовност;
2. "Жълта степен" - предупреждение;
3. "Оранжева степен" - повишена готовност;
4. "Червена степен" - реагиране.
(2) Мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност, са:
1. за "Зелена степен" - превантивна дейност с цел намаляване на риска от извършване на терористичен акт;
2. за "Жълта степен" - наблюдение на конкретни параметри на средата за сигурност и готовност за прилагане на допълнителни мерки за сигурност;
3. за "Оранжева степен" - привеждане в действие на специфични мерки за сигурност;
4. за "Червена степен" - незабавно въвеждане в действие на плановете за противодействие на тероризма.
Чл. 21. В случай на заплаха от терористичен акт ръководителят на Националния оперативен щаб оценява нивото на заплаха и със заповед определя степента на готовност, в която следва да преминат министерства, ведомства, области, общини и обекти.
Чл. 22. (1) Плановете по чл. 16, т. 6 се изготвят на национално, областно и общинско ниво и съдържат мерки за:
1. оповестяване и информиране;
2. координиране на действията на компетентните държавни и местни органи;
3. реагиране и управление на силите и средствата за предотвратяване и пресичане на извършването на терористичен акт;
4. разпределението на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки;
5. преодоляване на последиците при извършен терористичен акт.
(2) Областният управител организира разработването на областен план за противодействие на тероризма и го утвърждава след съгласуване с директорите на съответната териториална дирекция на ДАНС и съответната областна дирекция на МВР.
(3) Кметът организира разработването на общински план за противодействие на тероризма и го внася за приемане от общинския съвет след съгласуване с директорите на съответната териториална дирекция на ДАНС и на съответната областна дирекция на МВР.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Плановете по чл. 16, т. 6, с изключение на плановете на Държавна агенция "Разузнаване", Националната служба за охрана и Служба "Военно разузнаване" към министъра на отбраната, се съгласуват с МВР и ДАНС.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Ръководителите на стратегическите обекти, които са от значение за националната сигурност, изготвят планове за действие при заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт, които се съгласуват с МВР и ДАНС, с изключение на плановете за стратегическите обекти на Държавна агенция "Разузнаване", Националната служба за охрана и Служба "Военно разузнаване" към министъра на отбраната. В плановете задължително се включват мерки за информационна защита.
Чл. 23. (1) Собственици и ползватели на сгради и съоръжения за обществено обслужване, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, както и институции в предучилищно, училищно и висше образование и детски ясли от по-ниска категория разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма.
(2) Видовете обекти по ал. 1, минималните изисквания към мерките и редът за упражняване на контрол се определят с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС.
Чл. 24. (1) По отношение на лице, за което са налице данни, от които може да се направи обосновано предположение, че осъществява дейност, представляваща заплаха от тероризъм, може да се прилагат превантивни мерки.
(2) Мярката по ал. 1 се взема с цел да се предотврати участието на лицето в тероризъм, както и да се предотврати опасността от извършване на терористичен акт.
Чл. 25. (1) Превантивните мерки са:
1. забрана за промяна на местоживеенето без разрешение;
2. забрана за напускане на страната без разрешение;
3. забрана за посещаване на определени места, райони и обекти без разрешение;
4. забрана за напускане на определено населено място без разрешение;
5. забрана за осъществяване на контакт с определени лица без разрешение;
6. периодично явяване в районно управление на МВР и подписване пред полицейски служител;
7. отнемане на паспорти или заместващи ги документи и забрана за издаване на нови.
(2) Периодичността на явяването по ал. 1, т. 6 се определя от органа, издал заповедта за прилагане на мярката, но не може да е по-голяма от веднъж седмично.
(3) Ръководителят на структурата, която осъществява контрола по изпълнение на мярката по ал. 1, т. 6, уведомява съответното структурно звено на ДАНС за всяко явяване или неявяване на лицето.
(4) Отнетите документи по ал. 1, т. 7 се съхраняват от органа, който контролира изпълнението на мярката, до отпадането ѝ, като за това незабавно се уведомява писмено съответната структура на МВР, издала документа.
Чл. 26. (1) Превантивните мерки по чл. 25, ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на председателя на ДАНС или на главния секретар на МВР.
(2) Предложение за издаване на заповеди по ал. 1 могат да правят ръководителите на основни структури на МВР и ДАНС, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, като в него задължително се съдържат:
1. правното основание и целта, за която е необходимо прилагането на мярката;
2. данни за лицето, спрямо което да се прилагат мерките;
3. мерките, които е необходимо да бъдат прилагани;
4. предложение за срока на прилагане на мерките;
5. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата за налагането на мярката;
6. предложение за осъществяването на контрол по изпълнението на мярката.
(3) Заповедта по ал. 1 задължително съдържа:
1. наименование на органа, който я издава;
2. данни за лицето, спрямо което се прилага мярката;
3. фактически и правни основания за издаване на заповедта;
4. мерките, които се прилагат;
5. органа, който ще контролира изпълнението на мярката;
6. срока, за който се прилага мярката, и мотиви, които да обосноват продължителността му;
7. пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва;
8. дата на издаването и подпис на лицето, издало заповедта.
(4) Фактическите основания за прилагане на конкретна превантивна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
(5) Органът, издал заповедта по ал. 1, я изпраща по служебен път на органа, който е определен да контролира изпълнението на мярката. Контролиращият орган незабавно връчва заповедта на лицето, спрямо което е взета мярката.
Чл. 27. (1) Заповедите по чл. 26, ал. 1 подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват пред Върховния административен съд.
(2) Жалбата се подава чрез органа, който я е издал, в 7-дневен срок от получаване на заповедта.
(3) Жалбата срещу заповед по ал. 1 не спира изпълнението ѝ.
(4) Съдията-докладчик насрочва делото в срок до 14 дни от постъпване на жалбата в съда.
(5) Съдът разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участието на лицето, спрямо което е взета мярка, и на органа, издал заповедта. Явяването на лицето се осигурява от органа, издал заповедта. Делото се разглежда в отсъствие на лицето, ако заяви, че не желае да се яви.
(6) Съдът проверява редовността и допустимостта на жалбата. Когато бъде констатирана нередовност, съдът дава възможност на страната за отстраняването ѝ в съдебното заседание.
(7) Когато нередовността не бъде отстранена или жалбата е недопустима, съдът прекратява делото с определение, което е окончателно.
(8) Отговор по жалбата и доказателства могат да се представят в съдебното заседание.
(9) Съдът се произнася незабавно с решение, което е окончателно.
(10) За неуредените в ал. 1 - 9 въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 28. (1) Срокът за прилагане на превантивните мерки по чл. 25, ал. 1 е до 6 месеца.
(2) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 26, но с не повече от три месеца.
Чл. 29. (1) Органът, издал заповедта за прилагане на превантивната мярка, се произнася писмено и мотивирано в срок 24 часа по искане на лицето за:
1. разрешение по чл. 25, ал. 1, т. 1 - 5;
2. отмяна на мярката.
(2) Отказът по ал. 1, т. 1 подлежи на обжалване в тридневен срок от получаването му пред Върховния административен съд. Съдът незабавно разглежда жалбата в тричленен състав в закрито заседание и се произнася с определение.
(3) Отказът по ал. 1, т. 2 подлежи на обжалване по реда на чл. 27.
(4) Когато съдът потвърди отказа за даване на разрешение, ново искане може да се прави само при промяна в обстоятелствата.
(5) Когато съдът потвърди отказа за отмяна на мярката, ново искане в тримесечен срок е недопустимо.
Чл. 30. (1) Прилагането на превантивната мярка се преустановява, когато:
1. срокът на мярката е изтекъл;
2. нуждата от мярката е отпаднала.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 съответният орган по чл. 26, ал. 1 издава заповед за отмяна на мярката.
(3) В случаите по ал. 1 органът, издал заповедта за прилагане на превантивната мярка, служебно уведомява лицето, на което е наложена мярката, за преустановяването.
Чл. 31. (1) Спазването на прилаганите превантивни мерки се контролира от структурите на МВР и ДАНС съгласно посоченото в заповедта по чл. 26, ал. 1.
(2) Редът за осъществяване на взаимодействието между структурите, за упражняването на контрола и за съхранението и унищожаването на преписките по прилагането на превантивните мерки по чл. 25, ал. 1 се определя с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС.
Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) При установяване на интернет страници, чието съдържание подбужда към тероризъм или чрез което се разпространяват познания за извършване на тероризъм, МВР и ДАНС могат да подадат искане до председателя на Софийския градски съд да постанови всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници.
(2) Искането по ал. 1 се подава от министъра на вътрешните работи или оправомощен от него заместник-министър или от председателя на ДАНС или оправомощен от него заместник-председател и съдържа информация относно интернет страницата, достъпът до която да бъде спрян, както и мотиви за спирането му.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Председателят на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 24 часа от получаването му, като незабавно изпраща акта си на органите по ал. 1.
(4) Издадените от съда разпореждания за спиране на достъпа до интернет страниците по ал. 1 се публикуват незабавно след получаването им на официалните интернет страници на МВР и ДАНС.
(5) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници незабавно след публикуване на разпореждането по реда на ал. 4.
(6) Интернет страниците по ал. 1, достъпът до които е спрян, се проверяват на всеки три месеца съответно от МВР и ДАНС.
(7) В случаите по ал. 6, когато се установи, че съдържанието, подбуждащо към тероризъм или разпространяващо познания за извършване на тероризъм, е заличено, МВР и ДАНС уведомяват органа, издал разпореждането за спиране на достъпа.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) В случаите по ал. 7 председателят на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател разрешава достъпа до съответните интернет страници, за което уведомява в срок от 24 часа МВР и ДАНС.
(9) Разрешението по ал. 8 се публикува по реда на ал. 4.
Чл. 33. Когато са налице данни, от които може да се направи обосновано предположение, че юридическо лице е свързано с подготовката, подпомагането или извършването на тероризъм, то може да бъде прекратено по ред, предвиден със закон.
Чл. 34. Народното събрание чрез постоянна комисия осъществява парламентарен контрол върху процедурите по налагане и прилагане на превантивните мерки по чл. 25.