ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА

Препратки към всички разпоредби
Показват се само разпоредби, към които има препратки.

Глава трета. ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ

Чл. 18. Превантивната дейност се извършва от компетентните органи с цел намаляване на риска от извършване на тероризъм и включва:

1. анализ и оценка на рисковете, включително оценка на заплаха от терористичен акт и информационна дейност;

2. сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на други държави и международни организации;

3. изготвяне на планове за противодействие на тероризма;

4. прилагане на превантивните мерки по чл. 25;

5. прилагане на мерки, предвидени в действащото законодателство.

Чл. 19. (1) За оценка на заплахата от терористичен акт се прилагат следните нива на заплаха:

1. ниско ниво на заплаха - "Трето ниво";

2. високо ниво на заплаха - "Второ ниво";

3. много високо ниво на заплаха - "Първо ниво".

(2) Критериите за определяне на нивата на заплаха са:

1. за ниско ниво на заплаха - "Трето ниво" - наличната информация и събития предполагат оценка за ниска вероятност за извършване на терористичен акт;

2. за високо ниво на заплаха - "Второ ниво" - значителен брой елементи на заплаха са оценени като налични в страната или в непосредствено съседство и е налице реален риск от извършване на терористичен акт;

3. за много високо ниво на заплаха - "Първо ниво" - всички елементи на заплаха са налични в страната или в непосредствено съседство и е налице висок риск от извършване на терористичен акт.

Чл. 20. (1) За определяне нивото на готовност на компетентните органи за противодействие на тероризма, в зависимост от нивото на заплаха, се определят следните степени на готовност:

1. "Зелена степен" - постоянна готовност;

2. "Жълта степен" - предупреждение;

3. "Оранжева степен" - повишена готовност;

4. "Червена степен" - реагиране.

(2) Мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност, са:

1. за "Зелена степен" - превантивна дейност с цел намаляване на риска от извършване на терористичен акт;

2. за "Жълта степен" - наблюдение на конкретни параметри на средата за сигурност и готовност за прилагане на допълнителни мерки за сигурност;

3. за "Оранжева степен" - привеждане в действие на специфични мерки за сигурност;

4. за "Червена степен" - незабавно въвеждане в действие на плановете за противодействие на тероризма.

Чл. 21. В случай на заплаха от терористичен акт ръководителят на Националния оперативен щаб оценява нивото на заплаха и със заповед определя степента на готовност, в която следва да преминат министерства, ведомства, области, общини и обекти.

Чл. 22. (1) Плановете по чл. 16, т. 6 се изготвят на национално, областно и общинско ниво и съдържат мерки за:

1. оповестяване и информиране;

2. координиране на действията на компетентните държавни и местни органи;

3. реагиране и управление на силите и средствата за предотвратяване и пресичане на извършването на терористичен акт;

4. разпределението на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки;

5. преодоляване на последиците при извършен терористичен акт.

(2) Областният управител организира разработването на областен план за противодействие на тероризма и го утвърждава след съгласуване с директорите на съответната териториална дирекция на ДАНС и съответната областна дирекция на МВР.

(3) Кметът организира разработването на общински план за противодействие на тероризма и го внася за приемане от общинския съвет след съгласуване с директорите на съответната териториална дирекция на ДАНС и на съответната областна дирекция на МВР.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Плановете по чл. 16, т. 6, с изключение на плановете на Държавна агенция "Разузнаване", Националната служба за охрана и Служба "Военно разузнаване" към министъра на отбраната, се съгласуват с МВР и ДАНС.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Ръководителите на стратегическите обекти, които са от значение за националната сигурност, изготвят планове за действие при заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт, които се съгласуват с МВР и ДАНС, с изключение на плановете за стратегическите обекти на Държавна агенция "Разузнаване", Националната служба за охрана и Служба "Военно разузнаване" към министъра на отбраната. В плановете задължително се включват мерки за информационна защита.

Чл. 23. (1) Собственици и ползватели на сгради и съоръжения за обществено обслужване, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, както и институции в предучилищно, училищно и висше образование и детски ясли от по-ниска категория разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма.

(2) Видовете обекти по ал. 1, минималните изисквания към мерките и редът за упражняване на контрол се определят с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС.

Чл. 24. (1) По отношение на лице, за което са налице данни, от които може да се направи обосновано предположение, че осъществява дейност, представляваща заплаха от тероризъм, може да се прилагат превантивни мерки.

(2) Мярката по ал. 1 се взема с цел да се предотврати участието на лицето в тероризъм, както и да се предотврати опасността от извършване на терористичен акт.

Чл. 25. (1) Превантивните мерки са:

1. забрана за промяна на местоживеенето без разрешение;

2. забрана за напускане на страната без разрешение;

3. забрана за посещаване на определени места, райони и обекти без разрешение;

4. забрана за напускане на определено населено място без разрешение;

5. забрана за осъществяване на контакт с определени лица без разрешение;

6. периодично явяване в районно управление на МВР и подписване пред полицейски служител;

7. отнемане на паспорти или заместващи ги документи и забрана за издаване на нови.

(2) Периодичността на явяването по ал. 1, т. 6 се определя от органа, издал заповедта за прилагане на мярката, но не може да е по-голяма от веднъж седмично.

(3) Ръководителят на структурата, която осъществява контрола по изпълнение на мярката по ал. 1, т. 6, уведомява съответното структурно звено на ДАНС за всяко явяване или неявяване на лицето.

(4) Отнетите документи по ал. 1, т. 7 се съхраняват от органа, който контролира изпълнението на мярката, до отпадането ѝ, като за това незабавно се уведомява писмено съответната структура на МВР, издала документа.

Чл. 26. (1) Превантивните мерки по чл. 25, ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на председателя на ДАНС или на главния секретар на МВР.

(2) Предложение за издаване на заповеди по ал. 1 могат да правят ръководителите на основни структури на МВР и ДАНС, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, като в него задължително се съдържат:

1. правното основание и целта, за която е необходимо прилагането на мярката;

2. данни за лицето, спрямо което да се прилагат мерките;

3. мерките, които е необходимо да бъдат прилагани;

4. предложение за срока на прилагане на мерките;

5. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата за налагането на мярката;

6. предложение за осъществяването на контрол по изпълнението на мярката.

(3) Заповедта по ал. 1 задължително съдържа:

1. наименование на органа, който я издава;

2. данни за лицето, спрямо което се прилага мярката;

3. фактически и правни основания за издаване на заповедта;

4. мерките, които се прилагат;

5. органа, който ще контролира изпълнението на мярката;

6. срока, за който се прилага мярката, и мотиви, които да обосноват продължителността му;

7. пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва;

8. дата на издаването и подпис на лицето, издало заповедта.

(4) Фактическите основания за прилагане на конкретна превантивна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

(5) Органът, издал заповедта по ал. 1, я изпраща по служебен път на органа, който е определен да контролира изпълнението на мярката. Контролиращият орган незабавно връчва заповедта на лицето, спрямо което е взета мярката.

Чл. 27. (1) Заповедите по чл. 26, ал. 1 подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват пред Върховния административен съд.

(2) Жалбата се подава чрез органа, който я е издал, в 7-дневен срок от получаване на заповедта.

(3) Жалбата срещу заповед по ал. 1 не спира изпълнението ѝ.

(4) Съдията-докладчик насрочва делото в срок до 14 дни от постъпване на жалбата в съда.

(5) Съдът разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участието на лицето, спрямо което е взета мярка, и на органа, издал заповедта. Явяването на лицето се осигурява от органа, издал заповедта. Делото се разглежда в отсъствие на лицето, ако заяви, че не желае да се яви.

(6) Съдът проверява редовността и допустимостта на жалбата. Когато бъде констатирана нередовност, съдът дава възможност на страната за отстраняването ѝ в съдебното заседание.

(7) Когато нередовността не бъде отстранена или жалбата е недопустима, съдът прекратява делото с определение, което е окончателно.

(8) Отговор по жалбата и доказателства могат да се представят в съдебното заседание.

(9) Съдът се произнася незабавно с решение, което е окончателно.

(10) За неуредените в ал. 1 - 9 въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 28. (1) Срокът за прилагане на превантивните мерки по чл. 25, ал. 1 е до 6 месеца.

(2) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 26, но с не повече от три месеца.

Чл. 29. (1) Органът, издал заповедта за прилагане на превантивната мярка, се произнася писмено и мотивирано в срок 24 часа по искане на лицето за:

1. разрешение по чл. 25, ал. 1, т. 1 - 5;

2. отмяна на мярката.

(2) Отказът по ал. 1, т. 1 подлежи на обжалване в тридневен срок от получаването му пред Върховния административен съд. Съдът незабавно разглежда жалбата в тричленен състав в закрито заседание и се произнася с определение.

(3) Отказът по ал. 1, т. 2 подлежи на обжалване по реда на чл. 27.

(4) Когато съдът потвърди отказа за даване на разрешение, ново искане може да се прави само при промяна в обстоятелствата.

(5) Когато съдът потвърди отказа за отмяна на мярката, ново искане в тримесечен срок е недопустимо.

Чл. 30. (1) Прилагането на превантивната мярка се преустановява, когато:

1. срокът на мярката е изтекъл;

2. нуждата от мярката е отпаднала.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 съответният орган по чл. 26, ал. 1 издава заповед за отмяна на мярката.

(3) В случаите по ал. 1 органът, издал заповедта за прилагане на превантивната мярка, служебно уведомява лицето, на което е наложена мярката, за преустановяването.

Чл. 31. (1) Спазването на прилаганите превантивни мерки се контролира от структурите на МВР и ДАНС съгласно посоченото в заповедта по чл. 26, ал. 1.

(2) Редът за осъществяване на взаимодействието между структурите, за упражняването на контрола и за съхранението и унищожаването на преписките по прилагането на превантивните мерки по чл. 25, ал. 1 се определя с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) При установяване на интернет страници, чието съдържание подбужда към тероризъм или чрез което се разпространяват познания за извършване на тероризъм, МВР и ДАНС могат да подадат искане до председателя на Софийския градски съд да постанови всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници.

(2) Искането по ал. 1 се подава от министъра на вътрешните работи или оправомощен от него заместник-министър или от председателя на ДАНС или оправомощен от него заместник-председател и съдържа информация относно интернет страницата, достъпът до която да бъде спрян, както и мотиви за спирането му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Председателят на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 24 часа от получаването му, като незабавно изпраща акта си на органите по ал. 1.

(4) Издадените от съда разпореждания за спиране на достъпа до интернет страниците по ал. 1 се публикуват незабавно след получаването им на официалните интернет страници на МВР и ДАНС.

(5) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници незабавно след публикуване на разпореждането по реда на ал. 4.

(6) Интернет страниците по ал. 1, достъпът до които е спрян, се проверяват на всеки три месеца съответно от МВР и ДАНС.

(7) В случаите по ал. 6, когато се установи, че съдържанието, подбуждащо към тероризъм или разпространяващо познания за извършване на тероризъм, е заличено, МВР и ДАНС уведомяват органа, издал разпореждането за спиране на достъпа.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) В случаите по ал. 7 председателят на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател разрешава достъпа до съответните интернет страници, за което уведомява в срок от 24 часа МВР и ДАНС.

(9) Разрешението по ал. 8 се публикува по реда на ал. 4.

Чл. 33. Когато са налице данни, от които може да се направи обосновано предположение, че юридическо лице е свързано с подготовката, подпомагането или извършването на тероризъм, то може да бъде прекратено по ред, предвиден със закон.

Чл. 34. Народното събрание чрез постоянна комисия осъществява парламентарен контрол върху процедурите по налагане и прилагане на превантивните мерки по чл. 25.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) "Тероризъм" е всяко престъпление по чл. 114а - 114т, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс.

2. "Терористичен акт" е акт, с който се осъществява тероризъм.

3. "Антитерористична операция" са съгласувани по цел, време, място и задачи действия, провеждани под единно ръководство за предотвратяване и/или пресичане на терористичен акт или за преодоляване на последиците от извършен терористичен акт.

4. "Граница на зона на операция" е териториален обхват от наземно, водно или въздушно пространство на Република България, включително намиращите се на територията му сгради, съоръжения, превозни средства, плавателни съдове или въздухоплавателни средства, в рамките на които се извършва антитерористичната операция.

§ 2. (1) Наредбата по чл. 23, ал. 2 се издава в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.

(2) Мерките по чл. 23, ал. 1 се изготвят от задължените лица в срок до 4 месеца от влизането в сила на наредбата по ал. 1.

§ 3. В Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 11 и 21 от 2012 г., бр. 16, 66, 68 и 108 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 14 и 22 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 22 ал. 2 се изменя така:

"(2) Отмяната на натурализацията е допустима само до изтичане на 10 години от придобиване на българското гражданство освен в случаите, когато данните и фактите по ал. 1, т. 1 и 2 се отнасят до участие на лицето в тероризъм, и при условие че лицето не остава без гражданство."

2. В чл. 35:

а) в ал. 1 се създава т. 7:

"7. един месец - по предложенията за отмяна на натурализацията или за лишаване от българско гражданство, когато данните и фактите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се отнасят до участие на лицето в тероризъм или влязлата в сила присъда е за престъпления по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто и по чл. 110, ал. 2 от Наказателния кодекс";

б) в ал. 3 се създава т. 6:

"6. по ал. 1, т. 7 - не по-късно от 20 дни преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно 10 дни преди изтичането на срока - за Държавна агенция "Национална сигурност"."

§ 5. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г., бр. 14, 24, 61, 79 и 88 от 2015 г. и бр. 13, 17, 50, 81 и 98 от 2016 г.) в чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 думата "международен" се заличава;

б) в т. 2 думите "участие в" се заличават и думите "в операции за пресичане на терористични действия" се заменят с "провеждане на специални операции за противодействие на тероризма и преодоляване на последиците от тероризъм".

2. В ал. 2 накрая се добавя "и със Закона за противодействие на тероризма".

§ 6. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 80 и 101 от 2015 г. и бр. 33 и 97 от 2016 г.) в чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 6:

"(6) Когато новите данни, даващи основание за отнемане или прекратяване на международната закрила, съдържат сериозни основания да се предполага, че чужденецът е бил съпричастен или е съпричастен към тероризъм, срокът за вземане на решението от председателя на Държавната агенция за бежанците е до един месец от образуване на производството."

2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

§ 8. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 38, 79 и 105 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г. и бр. 74 от 2016 г.) в чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 3:

а) създава се нова буква "в":

"в) е включено в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма или има данни, че осъществява дейност за подпомагане на тероризма;"

б) досегашната буква "в" става буква "г".

2. В ал. 2 след цифрата "3" се поставя запетая и се добавя "букви "а", "б" и "г" и се създава изречение второ: "Решението по ал. 1, т. 3, буква "в" се постановява по иск на главния прокурор на Република България."

3. В ал. 3 накрая се добавя "освен в случаите по ал. 1, т. 3, буква "в".

§ 9. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 42, 56, 74 и 79 от 2015 г. и бр. 39 и 81 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3, ал. 1 след думите "чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ" се поставя запетая и се добавя "чл. 320, ал. 2".

2. В чл. 10в:

а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "Закона за отбраната и въоръжените сили" се заменят със "Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за военното разузнаване";

б) създава се ал. 2:

"(2) Служителите на Министерството на вътрешните работи по ал. 1 се използват за прилагане на специални разузнавателни средства и по искания на структурите на Държавна агенция "Национална сигурност"."

3. В чл. 13:

а) в ал. 3, изречение първо след думата "следовател" се поставя запетая и се добавя "включително и в случаите по ал. 4";

б) създава се нова ал. 4:

"(4) Искането за използване на специални разузнавателни средства за предотвратяване на престъпления по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс се подава от главния прокурор на Република България, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", председателя на Държавна агенция "Разузнаване", директора на служба "Военна информация" или оправомощени техни заместници и от главния секретар на МВР.";

в) досегашната ал. 4 става ал. 5;

г) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 1, 2 и 3" се заменят с "ал. 1 - 4".

4. В чл. 14 се създава ал. 3:

"(3) В случаите по чл. 13, ал. 4 искането за използване на специални разузнавателни средства съдържа информация относно:

1. посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс;

2. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват - когато тези данни са налични;

3. срока, за който се иска ползването;

4. оперативните способи, които следва да се приложат;

5. оправомощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати."

5. В чл. 15:

а) създава се нова ал. 2:

"(2) Органите по чл. 13, ал. 4 предоставят искането до председателя на Специализирания наказателен съд или оправомощен от него заместник-председател, който в срок до 24 часа от постъпването му дава писмено разрешение или отказва използването на специални разузнавателни средства, като мотивира акта си.";

б) досегашната ал. 2 става ал. 3;

в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в текста преди т. 1 думите "ал. 1 и 2" се заменят с "ал. 1 и 3, включително и в случаите по чл. 13, ал. 4".

6. В чл. 21:

а) в ал. 1, т. 2 думите "шест месеца" се заменят с "две години";

б) в ал. 2, т. 2 думите "дванадесет месеца" се заменят с "три години".

7. В чл. 22, ал. 2, чл. 23, чл. 25, ал. 5, чл. 26 и чл. 27, ал. 1 думите "чл. 13, ал. 1, 2 или 3" се заменят с "чл. 13, ал. 1 - 4".

8. В чл. 29:

а) в ал. 1, изречение второ думите "чл. 13, ал. 1, 2 или 3" се заменят с "чл. 13, ал. 1 - 4", а в изречения трето и четвърто думите "чл. 13, ал. 2 или 3" се заменят с "чл. 13, ал. 2 - 4";

б) в ал. 3, т. 1 и ал. 7 думите "чл. 13, ал. 1, 2 или 3" се заменят с "чл. 13, ал. 1 - 4".

9. В чл. 31:

а) в ал. 4 и 5 думите "чл. 13, ал. 1, 2 или 3" се заменят с "чл. 13, ал. 1 - 4";

б) в ал. 6 думите "Националната разузнавателна служба" се заменят с "Държавна агенция "Разузнаване".

10. В чл. 32 след думите "доказване на престъпления" се добавя "и за защита на националната сигурност".

§ 12. (В сила от 28.06.2017 г.) В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 14, 56, 79, 94 и 95 от 2015 г. и бр. 47 и 81 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 11, ал. 2 се създава т. 11:

"11. идентификационни данни за лицата, употребяващи огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и 3 и боеприпаси за тях на стрелбища."

2. В чл. 95а:

а) в ал. 2 след думите "протоколите по ал. 1" се добавя "и идентификационни данни за лицата, употребяващи огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и 3 и боеприпаси за тях";

б) алинея 3 се изменя така:

"(3) Лицата по ал. 1 в срок до 10 работни дни след приключване на месеца представят на директора на ГДНП на МВР или на съответния началник на РУ на МВР, издал разрешението, данни от регистъра по ал. 2 за изтеклия месец по електронен път или на електронен носител.";

в) (В сила от 27.12.2016 г.) създава се ал. 7:

"(7) Министърът на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за предоставяне на данните от регистъра по ал. 2."

§ 13. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на вътрешните работи издава наредбата по чл. 95а, ал. 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

§ 14. (1) Потребителите по Закона за електронните съобщения, на чието име са регистрирани и/или активирани повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги, имат право в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон да заявят пред предприятието по чл. 138г от Закона за електронните съобщения кои телефонни номера ще продължат да ползват.

(2) В случай че потребители не упражнят правото си в срок, предприятията по чл. 138г от Закона за електронните съобщения са длъжни да деактивират (закрият) всички регистрирани и/или активирани на името на съответния потребител телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги.

§ 15. (1) Предприятията по чл. 138г от Закона за електронните съобщения са длъжни да информират потребителите си на предплатени телефонни услуги за правото им по § 14, както и за последиците от неупражняването му.

(2) Информационната кампания на предприятията по чл. 138г от Закона за електронните съобщения се провежда в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон чрез:

1. кратко текстово съобщение или телефонно обаждане и страницата на предприятието в интернет - за предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез мобилни наземни мрежи;

2. телефонно обаждане и страницата на предприятието в интернет - за предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани мрежи.

§ 16. Параграф 12 влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", с изключение на т. 2, буква "в", която влиза в сила от деня на обнародването му.

-------------------------

Законът е приет от 43-то Народно събрание на 15 декември 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

§ 7. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г. и бр. 15, 33 и 97 от 2016 г.) се създава чл. 20в:

"Чл. 20в. (1) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да провеждат интервю с влезлите на територията на Република България чужденци с цел осъществяване на контролна дейност.

(2) За интервюто се изготвя протокол.

(3) Интервю може да се провежда и от други органи по ред, предвиден в закон."

(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 22.02.2022 Г.)§ 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

(ОБН. - ДВ, БР. 51 ОТ 2020 Г.)§ 33. Инструкцията по чл. 8а, ал. 4 от Закона за противодействие на тероризма се издава в срок до два месеца от влизането в сила на този закон.

(ОБН. - ДВ, БР. 69 ОТ 2020 Г.)§ 43. В Закона за противодействие на тероризма (обн., ДВ, бр. 103 от 2016 г.; изм. бр. 51 от 2020 г.) навсякъде думите "служба "Военна информация" се заменят със "Служба "Военно разузнаване".

(ОБН. - ДВ, БР. 61 ОТ 2025 Г., В СИЛА ОТ 29.07.2025 Г.) § 61. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. параграфи 23, 24, 25, 26 и § 45, т. 1, т. 3 - 6, т. 7, буква "а", т. 8, т. 12 - 15 и т. 17 - 40, § 46, т. 1, буква "а", буква "бб" и букви "б" - "к", т. 2 - 7, § 47 и 59, които влизат в сила три месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник";

2. параграфи 1 - 15, 19, 21, 22, 27, 28, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 42, 43, § 45, т. 2, т. 7, буква "б", т. 9, 10 (относно думите "след думите "глава първа" се поставя запетая и се добавя "глава първа "а"), т. 11 и 16, § 46, т. 1, буква "а", буква "аа" относно думите "в текста преди т. 1 думите "по чл. 108а, 109, 110 (приготовление към тероризъм), чл. 111" се заменят с "по чл. 114а - 114с"; § 48, 50, 51, 53 - 57, § 58, т. 1 (относно думите "след думите "глава първа" се поставя запетая и се добавя "глава първа "а"), т. 2 - 4 и § 60, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник".

(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 28.07.2022 Г.)§ 67. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, 2, 5, 6, 18, 28, 32, 34, 44, 45, 57 и 58, които влизат в сила от деня на обнародването.

§ 11. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г. и бр. 81, 97 и 98 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 97 се изменя така:

"Чл. 97. (1) При осъществяване на дейността по чл. 6, ал. 1, т. 1 полицейските органи могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация и юридически лица или служители на тези структури могат да станат служители на прикритие на МВР след назначаването им на служба в министерството.

(2) Служителите на прикритие са служители на МВР с особен статут, които имат правата и задълженията, предвидени в този закон и в съответния закон, приложим за заеманата длъжност по прикриващото правоотношение, осъществяват дейността си при спазване принципите на законност и конспиративност и по начин, който не застрашава прикриването.

(3) За служителите на прикритие не се прилагат изискванията за несъвместимост по други закони, с изключение на законите, уреждащи устройството и дейността на службите за сигурност и за обществен ред.

(4) Условията и редът за използване на служители на прикритие се уреждат с наредба на Министерския съвет."

2. В чл. 226:

а) в ал. 1, т. 7 се създава буква "к":

"к) неефективност при изпълнение на заеманата длъжност на прикритие - за служители от структури по чл. 97, ал. 1, които са станали служители на прикритие на МВР след назначаването им на служба в министерството.";

б) създава се ал. 8:

"(8) На служителя не се предлага друга длъжност и не се отправя предизвестие по чл. 228 при прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, т. 7, буква "к"."

3. В чл. 229 думите "буква "а" се заменят с "букви "а" и "к".

4. В чл. 234, ал. 7 думите "букви "а", "д" и "з" се заменят с "букви "а", "д", "з" и "к".

§ 4. В Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр.14, 24 и 61 от 2015 г. и бр. 15 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3 се създава ал. 5:

"(5) Взаимодействието между Държавна агенция "Национална сигурност" и други държавни органи може да се осъществява въз основа на съвместни инструкции."

2. В чл. 123, ал. 2 се създава нова т. 3:

"3. задържат лица, за които имат данни, че са извършили описаните в чл. 4, ал. 1, т. 11 или 13 посегателства, осъществяващи състав на престъпление;".

3. Създава се чл. 124б:

"Чл. 124б. (1) Органите на агенцията, оправомощени със заповед на председателя на агенцията, могат да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 или 13.

(2) За задържането по ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, в която се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на органа, издал заповедта;

2. фактическите и правните основания за задържането;

3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по ал. 6;

6. правото му:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) на медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е". Заповедта се подписва от органа и от задържаното лице. Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(4) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.

(5) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис.

(6) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

(7) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(8) От момента на задържането му лицето има право на защитник.

(9) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

(10) Задържаното лице може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и спрямо него могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това, за което се издава писмена заповед.

(11) Конвоирането на задържаното лице до помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи по реда, предвиден с инструкцията по чл. 3, ал. 5.

(12) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.

(13) За отвеждане на задържаното лице в определеното за настаняване на задържани лица място органите на агенцията издават писмена заповед.

(14) Органите на агенцията са длъжни незабавно да освободят лицето, когато основанието за задържането е отпаднало."

4. Създава се чл. 125б:

"Чл. 125б. (1) В случаите по чл. 124б и 125 органите на агенцията могат да извършват обиск на лице.

(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания, и по начин, който не уронва неговата чест и достойнство.

(3) За всеки извършен обиск органът на агенцията съставя протокол.

(4) Протоколът по ал. 3 се подписва от органа на агенцията, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него."

5. Създава се чл. 125в:

"Чл. 125в. (1) За осъществяване на дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 или 13 органите на агенцията могат да провеждат интервю с незаконно влезли на територията на страната чужденци или пребиваващи без законово основание на територията на страната чужденци.

(2) За провеждането на интервюто се съставя протокол.

(3) На интервюто може да се прави звукозапис и видеозапис, което се отразява в протокола по ал. 2. При започване на интервюто чужденецът се уведомява за осъществяването на аудио- или аудио-визуално записване.

(4) Интервюто се провежда с участието на преводач на разбираем за чужденеца език. Когато чужденецът е глух или ням, интервюто се провежда с участието на тълковник.

(5) Протоколът се прочита на чужденеца и се подписва от него, от преводача, съответно от тълковника и от интервюиращия орган. Отказът на чужденеца да подпише протокола от интервюто се удостоверява с подписите на двама свидетели."

6. В чл. 128 ал. 2 и 3 се отменят.

7. Създава се чл. 128а:

"Чл. 128а. (1) Органите на агенцията могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.

(2) Органите на агенцията писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

(3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекс - с писмено потвърждаване за полученото съобщение.

(4) За призоваването задължително се изготвя протокол."

8. Създава се чл. 133а:

"Чл. 133а. (1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 128а, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.

(2) При повторно неявяване без уважителни причини се налага глоба в двоен размер."

§ 10. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37, 42; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. - бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. - бр. 23 от 2015 г.; изм., бр., 24, 29, 61 и 79 от 2015 г. и бр. 50, 95 и 97 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В глава седма, раздел III се създава чл. 138г:

"Чл. 138г. Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани и/или мобилни наземни мрежи, нямат право да регистрират и/или да активират на името на един потребител повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги."

2. В чл. 251г:

а) създава се нова ал. 2:

"(2) Разрешението по ал. 1 се издава в срок до 24 часа от постъпване на мотивираното писмено искане, когато данните по чл. 251б, ал. 1 са необходими за предотвратяване и разкриване на престъпления по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс.";

б) досегашната ал. 2 става ал. 3;

в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "Алинея 2" се заменят с "Алинея 3";

г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите "ал. 1 и 2" се заменят с "ал. 1 и 3";

д) досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.

3. Създава се чл. 251г1:

"Чл. 251г.1 (1) В случаите на непосредствена опасност от извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 1.

(2) Искането по ал. 1 задължително съдържа:

1. правното основание за предоставяне на достъпа;

2. данните, които следва да се отразят в справката;

3. периода, който да обхваща справката;

4. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните.

(3) Ръководителите на структурите по чл. 251в, ал. 1 уведомяват незабавно органа по чл. 251г, ал. 1 или 3 за осъществения достъп, прилагат искането и излагат мотиви.

(4) Данните по чл. 251б, ал. 1, предоставени по реда на ал. 1, се унищожават незабавно от структурите по чл. 251в, ал. 1, ако в срок от 24 часа бъде постановен отказ от органа по чл. 251г, ал. 1 или 3, за което се уведомява незабавно предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

(5) В случаите по ал. 1 - 3 с разпореждането на органа по чл. 251г, ал. 1 или 3 се потвърждават извършените действия до момента."

4. В чл. 251д навсякъде след думите "251з, ал. 2" се добавя "и на искането по чл. 251г1, ал. 1".

5. В чл. 251е:

а) в ал. 1 навсякъде след думите "разпореждане за достъп" се добавя "или искане по чл. 251г1, ал. 1";

б) в ал. 2, изречение първо думите "чл. 251г, ал. 4, т. 3" се заменят с "чл. 251г, ал. 5, т. 3" и се създава изречение трето: "В случаите по чл. 251г1, ал. 1 данните по чл. 251б, ал. 1 се изпращат незабавно след постъпване в предприятието на искането за достъп.";

в) в ал. 3 думите "чл. 251г, ал. 4, т. 3" се заменят с "чл. 251г, ал. 5, т. 3";

г) в ал. 5 след думите "в разпореждането" се добавя "или в искането по чл. 251г1, ал. 1";

д) в ал. 6 след думите "разпореждането на съдията" се добавя "или искането по чл. 251г1, ал. 1".

6. В чл. 251ж:

а) в ал. 2 думите "чл. 251г, ал. 5" се заменят с "чл. 251г, ал. 6";

б) създава се ал. 3:

"(3) В случаите по чл. 251г1, ал. 4 справката по чл. 251е, ал. 1, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава незабавно от тричленна комисия в състав, определен от ръководителите на структурите по чл. 251в, ал. 1, за което се изготвя протокол. Протоколът се изпраща незабавно на председателя на съответния съд и се вписва в регистъра по чл. 251г, ал. 6."

7. В чл. 261а, ал. 4, т. 1 думите "чл. 251г, ал. 6" се заменят с "чл. 251г, ал. 7".

8. В чл. 261б, ал. 6 думите "чл. 251г, ал. 6" се заменят с "чл. 251г, ал. 7".

9. В чл. 301, ал. 3 след думите "Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се поставя запетая и се добавя "по чл. 5 и 7 от Закона за военната полиция", а след думите "на Държавна агенция "Национална сигурност" се поставя запетая и се добавя "на служба "Военна полиция".

Мерки по въвеждане
Зареждане ...