Чл. 1. (1) Този закон урежда противодействието на тероризма.

(2) Противодействието на тероризма е всеобхватна, общонационална дейност с единно ръководство, планиране, финансово и ресурсно осигуряване и децентрализирано изпълнение при постоянна и ефективна координация между държавни и местни органи и структури с цел:

1. защита на правата на гражданите, юридическите лица, държавата и обществото от тероризъм;

2. превенция чрез установяване и отстраняване на причините и условията, способстващи извършването на тероризъм;

3. разработване на механизми и индикатори за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете и предотвратяване на вредните последици от тероризъм.