Чл. 27. (1) Заповедите по чл. 26, ал. 1 подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват пред Върховния административен съд.

(2) Жалбата се подава чрез органа, който я е издал, в 7-дневен срок от получаване на заповедта.

(3) Жалбата срещу заповед по ал. 1 не спира изпълнението ѝ.

(4) Съдията-докладчик насрочва делото в срок до 14 дни от постъпване на жалбата в съда.

(5) Съдът разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участието на лицето, спрямо което е взета мярка, и на органа, издал заповедта. Явяването на лицето се осигурява от органа, издал заповедта. Делото се разглежда в отсъствие на лицето, ако заяви, че не желае да се яви.

(6) Съдът проверява редовността и допустимостта на жалбата. Когато бъде констатирана нередовност, съдът дава възможност на страната за отстраняването ѝ в съдебното заседание.

(7) Когато нередовността не бъде отстранена или жалбата е недопустима, съдът прекратява делото с определение, което е окончателно.

(8) Отговор по жалбата и доказателства могат да се представят в съдебното заседание.

(9) Съдът се произнася незабавно с решение, което е окончателно.

(10) За неуредените в ал. 1 - 9 въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.