Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с извършването на пощенски услуги в Република България.
Чл. 3. (1) (Предишен текст на чл. 3 - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Пощенските услуги включват:
1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки;
2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 05.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 30.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) хибридна поща;
3. пощенски парични преводи;
4. куриерски услуги.
(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Към пощенските услуги по ал. 1, т. 1, 3 и 4 могат да се предоставят и допълнителни услуги като: препоръка, обявена стойност, наложен платеж, известие за доставяне и други.
(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Пощенските услуги по ал. 1 и допълнителните услуги по ал. 2 могат да бъдат вътрешни и международни.
Чл. 4. (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Пощенските услуги са:
1. универсална пощенска услуга;
2. услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга;
3. неуниверсални пощенски услуги.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2009 г., в сила от 03.11.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 30.12.2010 г.) Пощенските услуги се извършват чрез пощенски мрежи, които могат да включват стационарни и/или мобилни пощенски станции, пощенски агентства и изнесени пощенски гишета, разменни и сортировъчни центрове и възли, транспортни и технически средства.
(2) Звената и средствата на пощенските мрежи са организационно и технологично свързани с цел приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки и извършване на пощенски парични преводи.