Чл. 6. (1) По исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа.

(2) В зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат:

1. трудов договор;

2. уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор;

3. допълнителни споразумения;

4. заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит;

5. трудови книжки;

6. осигурителни книжки;

7. решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение;

8. договори за възлагане на управление и контрол;

9. (нова - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) единният електронен трудов запис;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) други подобни документи.

(3) Когато с една искова молба се иска установяването на трудов/осигурителен стаж за отделни периоди от време, за да се допуснат свидетели, е необходимо писмено доказателство, относимо за всеки период от време.

(4) За свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.