Чл. 66. (1) Органът за преструктуриране по чл. 2 или по чл. 3 може да прилага инструмента за споделяне на загуби по отношение на всички задължения на институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3 - 5, които не са изключени от обхвата на този инструмент съгласно ал. 2.

(2) Органът за преструктуриране не може да упражнява правомощията си за обезценяване или преобразуване по отношение на следните задължения независимо дали задълженията се уреждат от законодателството на Република България, на друга държава членка, или на трета държава:

1. гарантирани влогове;

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г, в сила от 08.07.2022 г.) обезпечени задължения, включително покрити облигации и задължения под формата на финансови инструменти, които се използват за целите на хеджирането, които съставляват неразделна част от покритието и които съгласно приложимото законодателство са обезпечени по начин, подобен на този при покритите облигации;

3. задължения, произтичащи от държането от институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 - 5 на клиентски активи или парични средства, включително такива, държани от името на предприятия за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа или от името на алтернативни инвестиционни фондове, когато съответният клиент разполага със защита съгласно приложимото законодателство в областта на несъстоятелността;

4. задължения, произтичащи от доверително правоотношение между институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3 - 5 като довереник и друго лице (бенефициер), при условие че такъв бенефициер разполага със защита съгласно приложимото законодателство в областта на несъстоятелността или гражданското право;

5. задължения към институции, с изключение на субекти, които са част от групата на институцията в режим на преструктуриране, с първоначален срок до падежа до седем дни;

6. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 06.03.2018 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) задължения с остатъчен срок до падежа до 7 дни, дължими на системи или системни оператори, отговарящи на условията по глава осма от Закона за платежните услуги и платежните системи или в съответното законодателство на държава членка, или на техните участници, и произтичащи от участието в такава система или задължения, дължими на централни контрагенти, които са получили разрешение за извършване на дейност в Европейския съюз, съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, и на централни контрагенти от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

7. задължения към някое от следните лица:

а) служител или работници - по отношение на натрупано трудово възнаграждение, облаги, свързани с пенсионирането, или друго постоянно възнаграждение, с изключение на променливия компонент на възнаграждението, който не се урежда от колективен трудов договор;

б) доставчици на стоки и услуги, които са критични за ежедневната дейност на институцията или на дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 - 5, включително информационни и комунални услуги, обслужване, поддържане и наем на помещенията, в които се извършва дейността;

в) данъчни и социално-осигурителни органи, когато техните вземания са привилегировани съгласно приложимото законодателство;

г) схемите за гарантиране на депозити, произтичащи от вноски, дължими в съответствие с приложимото законодателство;

8. (нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г.) задължения към институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3 - 5, което е част от същата група за преструктуриране, без самото то да е субект за преструктуриране, независимо от остатъчния срок до падежа, с изключение на задълженията, които съгласно приложимото законодателство по несъстоятелност се удовлетворяват на ред след необезпечените непривилегировани задължения; органът за преструктуриране на съответното дъщерно предприятие, което не е субект за преструктуриране, преценява дали размерът на елементите, които отговарят на изискванията по чл. 70а, ал. 6, е достатъчен, за да осигури прилагането на предпочитаната стратегия за преструктуриране.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Изключването по ал. 2, т. 7, буква "а" не се прилага за променливия компонент на възнаграждението на служител, чиято дейност оказва съществено влияние върху рисковия профил на институцията по смисъла на чл. 73б, ал. 2 от Закона за кредитните институции, съответно на чл. 65, ал. 1, т. 14 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

(4) Изпълнението на правомощията по ал. 1 не води до нарушаване на изискванията за обособеност и достатъчно финансиране на обезпечените активи, включени в покритието на покрити облигации.

(5) Органът за преструктуриране може да упражни правомощията по ал. 1, когато това е целесъобразно, и по отношение на:

1. частта от обезпеченото задължение, с която размерът на задължението надхвърля стойността на обезпечението;

2. частта от влог, която надхвърля размера на гаранцията по глава трета от Закона за гарантиране на влоговете в банките.