Чл. 103. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г.) Органът за преструктуриране по чл. 2 или по чл. 3 може да спре упражняването на правата на прекратяване на всяка страна по договор с институцията в режим на преструктуриране от момента на публикуване на съобщението в съответствие с чл. 115, ал. 3, т. 1 до полунощ на следващия работен ден, при условие че тя продължава да изпълнява задълженията си за плащане и доставка и за предоставяне на обезпечение.

(2) Органът за преструктуриране може да спре упражняването на правото на прекратяване на всяка страна по договор с дъщерно дружество на институцията в режим на преструктуриране, когато:

1. задълженията по този договор са гарантирани или обезпечени по друг начин от институцията в режим на преструктуриране;

2. правото на прекратяване се основава единствено на неплатежоспособността или финансовото състояние на институцията в режим на преструктуриране;

3. по отношение на институцията в режим на преструктуриране е било упражнено или може да бъде упражнено правомощие за прехвърляне, при което:

а) всички, свързани с договора, активи и задължения на дъщерното дружество са били прехвърлени или може да бъдат прехвърлени или поети от приобретателя, или

б) органът за преструктуриране осигури по друг начин подходяща защита на тези задължения.

(3) Решението за спиране по ал. 2 поражда действие от момента на публикуване на съобщението в съответствие с чл. 115, ал. 4 до полунощ на следващия работен ден в Република България или в съответната държава членка, в която е установено дъщерното дружество на институцията в режим на преструктуриране.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Спирането по ал. 1 и 2 не се прилага по отношение на:

1. системи или системни оператори, осигуряващи окончателност на сетълмента съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи или съответното приложимо законодателство;

2. централни контрагенти, които са получили разрешение в Европейския съюз съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и централни контрагенти от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

3. централни банки.

(5) Страна по договор с институция в режим на преструктуриране може да упражни правото си да го прекрати преди края на посочения в ал. 1 и 3 срок, ако получи съобщение от органа за преструктуриране, че правата и задълженията по договора няма да бъдат:

1. прехвърлени на друг субект, или

2. предмет на обезценяване или преобразуване при прилагането на инструмента за споделяне на загуби в съответствие с чл. 65, ал. 1, т. 1.

(6) Когато органът за преструктуриране упражнява правомощията по ал. 1 и 2 и не е изпратено съобщение съгласно ал. 5, правото за прекратяване може да бъде упражнено след изтичането на срока на спирането при спазване на чл. 100, както следва:

1. когато правата и задълженията по договора са прехвърлени на друг субект, контрагентът може да упражни правото за прекратяване съгласно съответните договорни условия единствено при настъпването на продължаващо или последващо събитие, което е основание за прекратяване на договора;

2. когато институцията в режим на преструктуриране запазва правата и задълженията си по договора и органът за преструктуриране не е приложил инструмента за споделяне на загубите по отношение на този договор, контрагентът може да упражни правата на прекратяване съгласно договорните условия след изтичането на срока на спирането по ал. 1 или ал. 3.

(7) При упражняването на правомощие по този член органът за преструктуриране взема предвид възможното му въздействие върху нормалното функциониране на финансовите пазари.

(8) Институция или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 - 5 поддържат подробна документация за финансовите договори по смисъла на § 1, т. 83.