Чл. 108. (1) В случаите, когато органът за преструктуриране по чл. 2 или по чл. 3 е предприел действие по преструктуриране, при което се прехвърлят част от правата, активите и задълженията на институцията в режим на преструктуриране на друго лице, или в случаите на прилагане на инструмент за преструктуриране - се прехвърлят част от правата, активите и задълженията от мостова институция или дружество за управление на активи към друго лице, както и при упражняване на правомощията по чл. 95, ал. 1, т. 6 се прилага защитата по чл. 109 - 112 по следните договори и страните по тях:

1. договори за обезпечение, при които обезпеченото лице има права, включително условни, върху активите или правата, които подлежат на прехвърляне, независимо от това дали правото е обезпечено с конкретни активи или права, или с такива, които могат да бъдат заменени;

2. договори за финансово обезпечение с прехвърляне правото на собственост, при които обезпечителят, за да обезпечи изпълнението на определени задължения, прехвърля изцяло правото на собственост върху определени активи на обезпеченото лице, при условие че обезпеченото лице прехвърли активите обратно, ако тези задължения бъдат изпълнени;

3. споразумения за прихващане, при които две или повече вземания или задължения, дължими между институцията и другата страна по споразумението, могат да бъдат прихванати;

4. споразумения за нетиране;

5. покрити облигации;

6. структурирани финансови споразумения, включително секюритизации и инструменти, които се използват за целите на хеджирането, които представляват неразделна част от покритието и които според приложимото законодателство на държава членка са обезпечени по сходен начин с покритите облигации, включващи представянето и държането на обезпечение от страна по споразумението или от попечител, агент или представител.

(2) Алинея 1 се прилага независимо:

1. от броя на страните по споразумението или договора;

2. от формата и основанието за възникване на споразумението или договора;

3. дали споразумението или договорът възниква или се урежда изцяло или частично от законодателството на друга държава членка или трета държава.

(3) В случаите по ал. 1 се прилагат правомощията, предвидени в чл. 100 - 103.