О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1833
гр. София, 11.06.2025 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : П. Х.
ИВАНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 2417 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. К. от [населено място] - чрез адв. Б. Л., срещу решение № 369 от 07.06.2024 г., постановено по в. т. д. № 41/2024 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е отменено решение № 702 от 30.05.2023 г. по т. д. № 1008/2022 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от Г. К. иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт от 07.12.2018 г. с № 44, т.ХVІІ, рег. № 32264, д. № 2510/2018 г., с който „Белвю проперти“ ООД е обезпечило вземанията на „Посеви груп“ ЕООД по договор за заем от 07.12.2018 г., сключен с И. К. К., чрез учредяване на ипотека върху недвижим имот, представляващ магазин № 4 (по строителни книжа) или обект № 4 (по кадастрална схема) с местонахождение в сграда на адрес [населено място], [улица]; Потвърдено е решение № 1046 от 22.08.2023 г. по т. д. № 1008/2022 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл.250 ГПК е допълнено решение № 702 от 30.05.2023 г. и са отхвърлени предявените от Г. К. против „Белвю проперти“ ЕООД и „Посеви груп“ ЕООД искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт от 07.12.2018 г. с № 44, т.ХVІІ, рег. № 32264, д. № 2510/2018 г., сключен между ответниците за обезпечаване на вземанията на „Посеви груп“ ЕООД по договор за заем от 07.12.2018 г. с И. К. К., с който „Белвю проперти“ ЕООД е учредило ипотека върху собствените си недвижими имоти, индивидуализирани в решението - 2 бр. магазини и 4 бр. паркоместа в сградата на [улица] [населено място], ведно с прилежащите им идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата; Осъден е Г. К. да заплати на „Посеви груп“ ЕООД разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на сумата 4 154 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното въззивно решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът излага оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че сключеният между ответниците договор за ипотека има възмезден характер. Позовава се на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като поддържа, че въззивният съд не е обсъдил защитните му доводи във въззивната жалба в подкрепа на твърдяната относителна недействителност по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД на договора за ипотека в частта относно двата магазина и паркоместата, които не са обект на сключения с „Белвю проперти“ ООД предварителен договор за покупко - продажба, а само е препратил по реда на чл.272 ГПК към съображенията за неоснователност на исковете, изложени в мотивите на първоинстанционното решение.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси : „1. Какви критерии следва да бъдат взети предвид при определяне на един договор за ипотека като възмезден или безвъзмезден; Възмезден ли е договорът за ипотека, когато ипотекарният длъжник не е страна по главното задължение, което обезпечава ипотеката, и липсват облигационни връзки между ипотекарния длъжник и длъжника или кредитора по главното задължение; 2. Длъжен ли е въззивният съд да формира вътрешното си убеждение, спазвайки правилата на формалната логика, опита и научното знание; 3. Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, освободена ли е при това положение въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване“. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (решение № 97/30.05.2013 г. по гр. д. № 442/2012 г. на ІV г. о. и решение № 238/15.01.2019 г. по т. д. № 2668/2017 г. на І т. о. - относно първия въпрос, решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ІV г. о., решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ІV г. о. и решение № 246/28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. на ІV г. о. - относно втория въпрос, и решение № 85/30.03.2015 г. по гр. д. № 4750/2014 г. на ІV г. о., решение № 186/02.07.2015 г. по гр. д. № 4465/2014 г. на ІV г. о., решение № 157/08.11.2017 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о., решение № 990/24.03.2010 г. по гр. д. № 47/2009 г. на І г. о., решение № 134/30.12.2023 г. по т. д. № 34/2013 г. на ІІ т. о., решение № 271/15.120.2013 г. по гр. д. № 1403/2012 г. на ІV г. о. и решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ІV г. о. - относно третия въпрос).
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Посеви груп“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. К., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.
Ответникът по касация „Белвю проперти“ ЕООД със седалище в [населено място] не е подал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е съобразил установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, която не е оспорена с подадените от ищеца Г. К. и от ответника „Посеви груп“ ЕООД въззивни жалби, а именно :
На 07.12.2018 г. е сключен договор за заем между „Посеви груп“ ЕООД в качеството на заемодател и И. К. К. в качеството на заемател, с който дружеството е предоставило на заемателя паричен заем в размер на 350 123 евро с цел рефинансиране на сключен от последния договор за кредит с „Маршал кредит груп“ ООД. В чл.5 на договора е предвидено, че за обезпечаване на задълженията на заемателя „Белвю проперти“ ООД ще учреди в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствени на дружеството недвижими имоти, находящи се в сграда на [улица] [населено място]. С договор от 07.12.2018 г., сключен във формата на нотариален акт от 07.12.2018 г. с № 44, т.ХVІІ, рег. № 32264, д. № 2510/2018 г., „Белвю проперти“ ООД е учредило в полза на „Посеви груп“ ЕООД ипотека върху собствените си недвижими имоти, подробно описани в акта, за обезпечаване на предоставения на И. К. паричен заем (като впоследствие ипотеката върху част от имотите е заличена по молба на ипотекарния кредитор).
Преди сключване на договора за ипотека е сключен предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 06.07.2017 г., с който „Белвю проперти“ ООД в качеството на продавач се е задължило да прехвърли с окончателен договор в срок до 10.08.2017 г. на Г. С. К. - купувач, правото на собственост върху обект № 4 (апартамент № 16, идентичен с магазин № 4 по кадастралната схема), находящ се на четвъртия етаж в сграда № 1 на [улица] [населено място]. В чл.4 на предварителния договор продавачът е декларирал, че имотът не е ипотекиран и че върху него няма учредени ограничени вещни права в полза на трети лица, а също така е поел задължения да не прехвърля собствеността върху имота на трети лица, да не го ипотекира и обременява с права в полза на трети лица. С искова молба вх. № 403749/01.06.2022 г. купувачът Г. К., който е заплатил в пълен размер уговорената продажна цена от 65 000 евро, е предявил срещу „Белвю проперти“ ООД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 06.02.2017 г. за окончателен. С постановление за възлагане от 22.08.2022 г. по изп. д. № 201218510402103 по описа на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ имотът, обект на предварителния договор, е възложен на „Посеви груп“ ЕООД с отбелязване, че върху имота е учредена договорна ипотека с нотариален акт от 07.12.2018 г. в полза на „Посеви груп“ ЕООД - присъединен по право взискател.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че е изпълнено изискването на чл.135, ал.1 ЗЗД ищецът Г. К. да има качеството на кредитор на ответника - ипотекарен длъжник „Белвю проперти“ ООД, което качество произтича от сключения на 06.02.2017 г. предварителен договор за покупко - продажба на обект (магазин) № 4, върху който е учредена ипотека със сключения между двамата ответници договор от 07.12.2018 г. За осъществени са счетени и другите два елемента от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД - увреждане на кредитора в резултат на учредената ипотека върху имота и знание на продавача - ипотекарен длъжник за увреждането. Съобразявайки процесуалните позиции на страните, въззивният съд е преценил, че за разрешаването на спора е необходимо да се изясни дали договорът за ипотека е възмезден или безвъзмезден и оттук - дали уважаването на иска е предпоставено от установяване на знание за увреждането и от страна на ипотекарния кредитор - ответникът „Посеви груп“ ЕООД. За да се произнесе дали договорът за ипотека има възмезден или безвъзмезден характер, въззивният съд е изходил от практиката на ВКС, формирана с решение № 97 от 30.05.2013 г. по гр. д. № 442/2012 на ІV г. о. В цитираното решение са разгледани различни възможни хипотези на възмездност на договора за ипотека, в т. ч. и хипотезата, в която между главния договор, чието изпълнение се обезпечава с ипотека, и договора за ипотека съществува такава връзка на взаимна обусловеност, при която главният договор изобщо не би бил сключен без учредяване на ипотеката. Съобразявайки факта, че обезпеченият с ипотеката договор за заем е възмезден, тъй като съдържа уговорка за заплащане от заемателя на лихва за целия период на действието му, и след като е приел, че договорът е сключен не само заради уговорката за лихви, а и заради поисканото и получено от заемодателя обезпечение под формата на учредена от трето лице ипотека, въззивният съд е направил категоричен извод, че в конкретния случай договорът за ипотека има възмезден характер. Изводът за възмездност на ипотечния договор е подкрепен с клаузата на т.5 от договора за заем, възпроизведена в раздел ІІ на нотариалния акт за учредяване на ипотека, съдържаща уговорка, че заемът се отпуска срещу задължението на „Белвю проперти“ ЕООД да учреди ипотека за обезпечаване на вземанията на заемодателя. Въззивният съд е преценил, че посочената уговорка предвижда учредяването на ипотека като предпоставка за отпускане на договорената заемна сума и създава корелация между двете задължения - за предоставяне на заема и за учредяване на ипотеката. С оглед извода за възмездност на ипотеката съдът е приел, че за основателността на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД ищецът трябва да е доказал знание за увреждането и у третото лице, съконтрахент на неговия длъжник, т. е. у ответника „Посеви груп“ ЕООД. След като е установил, че по делото няма доказателства - нито преки, нито косвени, че „Посеви груп“ ЕООД чрез своите органни представители е знаело за задълженията на „Белвю проперти“ ООД към ищеца, произтичащи от предварителния договор за продажба, въззивният съд се е произнесъл, че липсва знание у третото лице - съконтрахент на длъжника по увреждащата сделка, което изключва възможността договорът за ипотека да бъде признат за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на ищеца Г. К..
В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд от 30.05.2023 г., с което договорът за учредяване на ипотека е признат за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД спрямо ищеца по отношение на магазин № 4, обект на предварителния договор за покупко - продажба от 06.02.2017 г., и е отхвърлил така предявения иск.
С решението си въззивният съд е потвърдил обжалваното от ищеца решение от 22.08.2023 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на останалите недвижими имоти, върху които е учредена ипотека с договора от 07.12.2018 г. и които не са обект на правоотношението по сключения между Г. К. и „Белвю проперти“ ЕООД предварителен договор. За да постанови решение в посочения смисъл, въззивният съд е споделил решаващия извод на първоинстанционния съд, че учредяването на ипотека върху имотите не уврежда ищеца като кредитор по предварителния договор, доколкото при сключване на евентуален окончателен договор тези имоти не биха били обект на прехвърляне в негова полза. На основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, в които неоснователността на исковете е аргументирана освен със съображения, че имотите не са предмет на предварителния договор, също и с приетия за установен факт, че по молба на ответника - ипотекарен кредитор е извършено заличаване на учредената върху част от тях ипотека. Като самостоятелен аргумент за неоснователност на исковете въззивният съд е изтъкнал и възмездния характер на договора за ипотека, изискващ знание за увреждането на ищеца от страна на „Посеви груп“ ЕООД, каквото не е доказано в хода на делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, е относим към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор. Формулировката на въпроса - дали при конкретните обстоятелства по делото (ипотекарният длъжник не е страна по главното задължение, за чието обезпечаване е сключен договорът за ипотека, и няма облигационни връзки между длъжника и лицето, учредило ипотеката/кредитора по главното задължение) договорът за ипотека има възмезден характер, предполага проверка на правилността на решаващия извод на въззивния съд, че с оглед на конкретни факти по делото сключеният между ответниците договор за ипотека е възмезден и обявяването му за относително недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД предполага доказано знание у ответника „Посеви груп“ ООД за увреждането на ищеца. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване.
Независимо от изложеното, дори въпросът да се счете за обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, неговото разрешаване от въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС, посочена от касатора в подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първото цитирано в изложението решение - решение № 97/30.05.2013 г. по гр. д. № 442/2012 г. на ВКС, ІV г. о., е постановено по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Възмезден ли е договорът за ипотека и следва ли в производството по иск по чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на този договор да намери приложение правилото на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД, а именно - лицето, с което длъжникът - ответник е договарял, трябва ли също да е знаело за увреждането на кредитора - ищец“. За да се произнесе по така поставения въпрос, съставът на ВКС, ІV г. о., е съобразил съществуващите в правната доктрина и в съдебната практика противоречия относно квалифицирането на договора за ипотека като възмезден или безвъзмезден и е приел, че предвид характера му на обезпечителен и акцесорен договор между ипотекарния кредитор и собственика на ипотекирания имот (който може да бъде както главният длъжник, чието задължение се обезпечава с ипотеката, така и трето за обезпечавания дълг лице), договорът за ипотека не може еднозначно и категорично да бъде класифициран като възмезден или като безвъзмезден във всички случаи. В съобразителната част на решението са изложени следните съображения : Разгледан сам по себе си - без да се има предвид връзката му с главното задължение, изпълнението на което се обезпечава, договорът за ипотека има по-скоро безвъзмезден характер, защото само за едната страна - ипотекарният кредитор, може да се приеме, че получава по силата на договора някаква имуществена облага под формата на обезпечение, изразяващо се най-общо във възможността при неизпълнение на обезпеченото главно задължение ипотекарният кредитор да насочи принудително изпълнение и да се удовлетвори предпочтително при публичната продан на ипотекирания имот, независимо от промяната на собствеността върху него и дали той е секвестируем. Другата страна по договора – ипотекарният длъжник (независимо дали ипотеката обезпечава негов дълг или на трето лице) поначало не получава нищо по силата на самия договор за ипотека. Договорът за ипотека обаче може да бъде сключен и като възмезден договор, когато страните изрично са уговорили - срещу учредяването на ипотеката, ипотекарният кредитор да заплати възнаграждение на ипотекарния длъжник (когато ипотеката се учредява за обезпечаване не на негово, а на чуждо задължение), да застрахова ипотекирания имот и др. подобни. Елементът на възмездност не може да се отрече и тогава, когато страните са уговорили - срещу учредяването на ипотеката, отсрочване или разсрочване на главното обезпечено задължение, заплащане на по-ниски лихви или опрощаване на изтекли лихви върху задължението, както и други подобни отстъпки от страна на ипотекарния кредитор (когато ипотеката се учредява за обезпечаване на собствен дълг на ипотекарния длъжник). Възмездност в отношенията между страните по договора за ипотека има и тогава, когато главният договор, изпълнението на който се обезпечава с ипотеката, изобщо не би бил сключен без сключването на договора за ипотека - в тези случаи ипотекарният кредитор сключва главния договор и престира имуществено благо по него на ипотекарния длъжник не само срещу насрещната престация по главния договор, а и поради наличието на обезпечението - ипотеката, без сключването на акцесорния договор за учредяването на която не би се сключил и главният договор. В заключение съставът на ВКС, ІV г. о., е обобщил, че когато с оглед на конкретните отношения между страните съществува такава неразривна връзка/взаимна обусловеност между договора за ипотека и главния договор, тя не може да не се вземе предвид при тълкуването на понятието „възмездност” по смисъла на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. Разрешението на въпроса за възмездност на ипотеката е дадено общо, без да се разграничават хипотезите на ипотека, учредена от самия длъжник по главния договор, и на ипотека, учредена от трето за облигационната връзка длъжник - кредитор лице. Посочено е, че при наличие на взаимна обвързаност/обусловеност между главния договор и договора за ипотека, от която се извежда възмездността на ипотеката, е оправдано третото добросъвестно лице, което е договаряло с ответника - длъжник и не е знаело за увреждащия характер на договора за ипотека, да получи защита на правата си и да се предпочете неговия интерес; В останалите случаи, когато със сключването на договора за ипотека ответникът -длъжник единствено обезпечава съществуващо (свое или чуждо) задължение (което може да е възникнало на договорно или извъндоговорно основание), без да е налице някоя от посочените по-горе (или подобна на тях) хипотези на възмездност в отношенията им, ипотекарният кредитор - също ответник по иска по чл. 135 ЗЗД, няма правно - защитим интерес и за прогласяване на относителна недействителност на увреждащия го договор за ипотека не е необходимо той (наред с ответника - длъжник) също да е знаел за увреждането на ищеца. В обжалваното решение, позовавайки се на конкретна договорна клауза (т.5 от договора за заем, възпроизведен в р. ІІ на нотариалния акт за учредяване на ипотека), въззивният съд е направил извод, че съществува разгледаната в мотивите към решението по гр. д. № 442/2012 г. на ВКС, ІV г. о., връзка на обусловеност между договора за паричен заем, за чието обезпечаване е учредена ипотеката, и договора за ипотека. Въз основа на конкретната клауза въззивният съд е преценил, че ответникът „Посеви груп“ ЕООД е сключил договора за паричен заем не само по причина на постигнатата със заемополучателя договореност да върне получения заем с лихва, но и по причина на уговореното задължение в тежест на ответника „Белвю проперти“ ООД да предостави в негова полза обезпечение като учреди ипотека върху собствени недвижими имоти. Преценката, че сключването на договора за заем е предпоставено (обусловено) от учредяването на ипотеката и че договорът за заем не би бил сключен с отразеното в нотариалния акт съдържание без съпътстващия го договор за ипотека, е мотивирала въззивния съд да направи решаващия правен извод, че в конкретния случай договорът за ипотека е възмезден и обявяването му за относително недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД предполага доказване на знание у ответника - ипотекарен кредитор, че ипотеката уврежда ищеца (кредитор на ипотекарния длъжник). Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с възприетото в решението по гр. д. № 442/2013 г. на ВКС, ІV г. о. правно разрешение на въпроса относно критериите за преценка при квалифициране на договора за ипотека като възмезден или безвъзмезден, поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Второто решение, с което касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на обсъждания въпрос - решение № 238/15.01.2019 г. по т. д. № 2668/2017 г. на ВКС, І т. о., е постановено по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК (ред. ДВ бр.47/2009 г.) по противоречиво разрешавания от съдилищата правен въпрос „Приложими ли са основанията за нищожност по чл.646, ал.2, т.2 и т.4 ТЗ (ред. ДВ бр.70/1998 г.) по отношение на сключени от длъжника договори за ипотека“. В тълкувателната част на мотивите към решението, обосновавайки отговора на обусловилия достъпа до касационно обжалване правен въпрос, съставът на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че в контекста на исковете за попълване на масата на несъстоятелността (какъвто характер имат исковете по чл.646, ал.2, т.2 и т.4 ТЗ) въпросът за възмездния или безвъзмеден характер на обепечителните сделки, сред които и договорът за ипотека, е ирелевантен с оглед предоставената от законодателя самостоятелна защита на кредиторите на несъстоятелността срещу сключените от длъжника безвъзмездни сделки. Формираната с решението практика е неотносима към разрешения с обжалваното въззивно решение правен спор, поради което не доказва релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. Следва да се отбележи, че в мотивите към цитираното решение, произнасяйки се по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС, І т. о., е препратил към решението по гр. д. № 442/2013 г. на ВКС, ІV г. о., като е посочил, че възприема изведените в него критерии за възмездност/безвъзмездност на договора за ипотека, но ги счита за ирелевантни за произнасянето по разглежданите искове за попълване на масата на несъстоятелността.
Формулираният в т.2 от изложението въпрос не притежава характеристиките на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Въпросът е хипотетичен и касае обосноваността на обжалваното въззивно решение, която е от значение за правилността на решението (чл.281, т.3 ГПК) - в този смисъл са разясненията в т.1 от цитираното тълкувателно решение. В стадия на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд по съществото на спора са обосновани (и законосъобразни), поради което дори въззивният съд да не е формирал вътрешното си убеждение при спазване на правилата на формалната логика, опита и научното знание - в каквато насока е зададеният въпрос, това не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Последният въпрос от изложението - относно приложението на разпоредбата на чл.272 ГПК и задължението на въззивния съд да мотивира решението си съгласно чл.236, ал.2 ГПК, е значим за делото, но касационно обжалване по повод на него не следва да се допуска. За да обоснове допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на този въпрос, касаторът е препратил към формирана при действието на чл.290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г. задължителна практика на ВКС, според която в случаите, когато потвърждава обжалваното пред него първоинстанционно решение, въззивният съд не може да изчерпи произнасянето си по съществото на спора с препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция; Като втора инстанция по съществото на спора въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение на спорните въпроси по делото при съобразяване на произтичащите от чл.269 ГПК ограничения, да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба и да отговори на всички доводи и възражения на страните, както и да мотивира решението си съобразно изискванията на чл.236, ал.2 ГПК. В случая въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на недвижимите имоти, които не са обект на предварителния договор за покупко - продажба, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете. Наред с препращането въззивният съд е изложил и допълнителни съображения, с които е мотивирал собствения си решаващ извод за неоснователност на исковете - липса на знание у ответника - ипотекарен кредитор за увреждане на ищеца кредитор чрез учредяване на ипотека върху имоти на ипотекарния длъжник, препятстваща уважаването на иск по чл.135, чл.1 ЗЗД по отношение на договора за ипотека. При така направения решаващ извод необсъждането на доводите във въззивната жалба на касатора - ищец относно правните последици от обременяването с ипотека на други имоти на ипотекарния длъжник и правния му интерес договорът за ипотека да бъде обявен за недействителен спрямо него и в частта за тези имоти не може да бъде подведено под специфичния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения решението по в. т. д. № 41/2024 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поради недопускане на касационно обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация „Посеви груп“ ЕООД направените в производството по чл.288 ГПК разноски в размер на сумата 5 800 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 05.08.2024 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 369 от 07.06.2024 г., постановено по в. т. д. № 41/2024 г. на Апелативен съд - София.
ОСЪЖДА Г. С. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.5, ап.13, да заплати на „Посеви груп“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], ет.4, ап.2, сумата 5 800 (пет хиляди и осемстотин) лв. - разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :