Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Билдекс БГ“ ЕООД, със седалище с. Й. Г, обл. Пловдив против решение № 2333/28.12.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1880/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16001615002196-091-001/19.08.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив.
В касационната жалба се твърдят нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт. Според касатора изводите на съда по приложението на чл. 177 ЗДДС се основават на обстоятелството, че Г.У е управлявал Трик 2012 ЕООД с пълномощно, каквото по делото не е представено. Твърди, че Г.У, Т.У, Д.У и С.Г разполагат с обикновено писмено пълномощно да приемат документи и кореспонденция на ТРИК 2012 ЕООД, не и с правомощия по управление. Искането е за отмяна на решението.
Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрк. И.П оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в представена по делото писмена защита.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК е приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Билдекс БГ ЕООД (с предишно наименование ТРИК 2012 ЕООД ) са установени задължения на основание чл. 177 ЗДДС за данъчен период м.09.2013 г. в размер на 19 600 лева и съответните лихви в размер на 3 676.83 лева. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 8320/28.06.2017 г. постановено по адм. дело № 6550/2016 г., Върховният административен съд, осмо отделение е отменил предходно решение № 784/19.04.2016 г. на Пловдивския административен съд по адм. дело № 2922/2015 г. с което оспореният акт е обявен за нищожен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на спора.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, по съображения за наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, при които получателят по доставката отговаря за дължимия и невнесен ДДС от своя доставчик, пряко или косвено свързан с ползвания данъчен кредит.
В мотивите си съдът е установил, че за данъчен период м.09.2013 г. Билдекс БГ ЕООД (с предишно наименование "Трик 2012" ООД) е упражнило право на данъчен кредит в размер на 19 600 лева, по фактура № 3/02.09.2013 г. издадена от ДМ 2012 ЕООД. по доставка на машини и инвентар по опис. П. по доставката е извършено на части в д. п. м.09.2013 г. и м.10.2013 г. Трик 2012 ООД е извършило последваща доставка на процесните машини и инвентар на "Билдекс интернешънъл" ЕООД по фактура № 8/27.09.2013 г. Плащането по тази фактура е извършено по банков път на части в д. п. м.09.2013 г. и м.10.2013 г.
Доставчикът ДМ 2012 ЕООД е декларирал по СД за м.09.2013 г. ДДС за внасяне в общ размер на 21 300 лева, формиран от начислен ДДС в размер на 19 600 лева по фактура № 3/02.09.2013 г. издадена на Трик 2012 ООД и 1 700 лева по фактура издадена на друго дружество. Установено е, че за периода м.09.2013 г. управител на ДМ 2012 ЕООД е Г.У, който е предал стоките на Трик 2012 ООД. През същия период дружеството - получател е с управители и съдружници П.Б и С.З. В хода на ревизията от архива на НАП е събрано пълномощно, подписано от управителя на Трик 2012 ООД, по силата на което Г.У, Т.У, С.З, Д.У и С.Г са овластени да представляват дружеството -- пряк доставчик пред органите на НАП, като извършват всички необходими действия във връзка с дейността му, да го представляват пред физически и юридически лица, пред държавни и общински организации и учреждения в страната, с право да подават, подписват и получават всички изискуеми от нормативните актове документи и книжа. Органите по приходите са приели, че в процесния период лицето Г.У в качеството си на управител на ДМ 2012 ЕООД и пълномощник на Трик 2012 ООД и Билдинг интернешънъл ЕООД е знаел, че ДДС няма бъде внесен от доставчика.
Съдът е обсъдил горните факти и установената свързаност между Г.У, Д.У (съпруга) и Т.У (син) и е приел, че е доказано знание по смисъла на чл. 177, ал.2 ЗДДС у получателя по доставката, че дължимият ДДС по процесната фактура няма да бъде внесен. Според съда към момента на извършване на процесната доставка дружеството ДМ 2012 ЕООД и Трик 2012 ООД (сега Билдекс БГ ЕООД) са свързани лица по смисъла на §1 т.3, б. "а" от ДР на ДОПК. Наред с това знанието според съда се установява и от следните обстоятелства: Г.У е пълномощник на Билдинг интернешънъл ЕООД и е подавал СД по ЗДДС от името на това дружество. До м.12.2012 г. е подавал и СД по ЗДДС и на Трик 2012 ООД. През м.09.2013 г. дружеството ДМ 2012 ЕООД (пряк доставчик), Трик 2012 (ревизираното лице) и Билдинг интернешънъл ЕООД (последващ получател) се представляват от едно и също лице - Г.У.Т дружества са регистрирани на един и същи адрес към момента на доставката: гр. П., ул. Волга № 6Б, на който адрес се получава кореспонденцията им, включително от НАП и ползват едно и също помещение, без да заплащат наем. Електронният адрес на ДМ 2012 ЕООД и на Билдекс интернешънъл ЕООД е един и същи. Друго обстоятелството според съда е момента на плащанията по доставките - преди плащанията от Трик 2012 ООД към ДМ 2012 ЕООД, са започнали плащанията от „Билдекс интернешънъл ЕООД към ревизираното лице. Тези факти са мотивирали съда да приеме, че у получателя е налице знание, че данъкът по доставката, по която е ползвало данъчен кредит няма бъде внесен от неговия пряк доставчик. При липсата на спор относно останалите предпоставки по чл. 177 ЗДДС, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Решението е правилно постановено.
Нормата на чл. 177 ЗДДС предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност /ДДС/ от друго лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира при следните кумулативни условия: лицето, чиято отговорност се ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Доказателствената тежест за установяване предпоставките по чл. 177 ЗДДС е на органите по приходите.
В конкретния случай не е спорно осъществяването на първите три предпоставки. Билдекс БГ ЕООД (с предишно наименование Трик 2012 ООД) е пряк получател по облагаема доставка, дружеството е ползвало данъчен кредит в размер на 19 600 лева по фактура №3/02.09.2013 г. издадена му от ДМ 2012 ЕООД. ДДС по тази фактура е деклариран в СД по ЗДДС на доставчика за м.09.2013 г. и не е внесен.
Правилно съдът е приел, че спорът по делото е относно наличието на знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен. Неправилно е квалифицирал страните по процесната доставка като "свързани лица" по смисъла на §1, т.3, б. "а" от ДР на ДОПК. Наличието на връзка между съпрузи, родител и дете, определя свързаност на физическите лица, в това им качество, не и на юридическите лица, в които участват. За приложението на чл. 177, ал.2, пр.1 ЗДДС не е необходимо да се установи, че лицата са свързани по смисъла на легалната дефиниция. Достатъчно е от доказателствата по делото да се установяват обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношенията между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка.
При описаните по-горе обстоятелства правилно съдът е приел, че са налице особени отношения между ДМ 2012 ЕООС - Трик 2012 ООД - Билдинг интернешънъл ЕООД, във връзка с доставката на процесните машини и инвентар, които сочат, че ревизираното дружество е знаело, че данъкът, начислен от прекия му доставчик няма да бъде внесен. Безспорно е установено по делото, че на Г.У в качеството му на управител на ДМ 2012 ЕООД е било известно както начисленият ДДС по СД за м.09.2013 г., така и фактът, че този данък не е внесен. Оплакванията в касационната жалба се отнасят до липсата на пълномощно в полза на Г.У да управлява дружеството - получател по доставката Трик 2012 ООД. Възраженията са неоснователни, тъй като са в противоречие с наличното в административната преписка пълномощно, по силата на което Г.У е упълномощен да представлява Трик 2012 ООД пред НАП и пред трети лица с правомощия да подава, подписва и получава всички нормативно изискуеми документи и книжа. Това обстоятелство, преценено в съвкупност с останалите установени в хода на ревизията обстоятелства - начина на плащане и участието на Г.У в направените плащания, свързаността между физическите лица съдружници в дружествата по веригата от доставки, правилно са мотивирали съда да приеме, че дружеството - получател чрез своя пълномощник, който е и управител на прекия му доставчик е знаело, че начисленият ДДС няма да бъде внесен
По тези съображения настоящият състав преценява, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата и е спазен материалният закон, поради което и на основание чл. 221, ал.2 АПК решението следва да се остави в сила.
При този изход на спора и предвид осъществената защита от юрисконсулт в настоящото производство на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 228.30 лева.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2333/28.12.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1880/2017 г.
ОСЪЖДА "Билдекс БГ" ЕООД да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. при ЦУ на НАП сумата от 1 228.30 лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.