Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Родина - Турист - 97“ АД – гр. С., подадена чрез адв.. М срещу решение № 188/06.02.2018 г., постановено по адм. дело № 260/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Б.д, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ001135/19.12.2016 г., издаден от старши експерт в отдел „Приходи“ при О. Б, потвърден с решение № 33-17-146-1/16.03.2017 г. на началник отдел „Приходи“ при О. Б за определени в тежест на дружеството задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. в общ размер от 120 153,92 лв., от които 33 382,44 лв. - ДНИ, 63 962,90 лв. за ТБО и 22 808,58 лв. лихва за забава. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател изводите на първоинстанционния съд са направени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят твърди, че спорният момент при издаването на акта и решението на административния орган се свежда до начина на определяне и събиране на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за имота, като определените задължения са немотивирани и определени по неясна методика. Твърди, че при постановяване на оспорваното решение, съдът не е обсъдил липсата на мотиви и подробни изчисления в АУЗД, което представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта. Според касатора актът е издаден при неспазване на установената форма, в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като по този начин дружеството е лишено от възможността да упражни правото си...