Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 1513 от 29.06.2017 г. по в. гр. д. № 5246/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което са уважени осъдителни искове, предявени от Й. П. срещу Прокуратура на РБ по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за 10000лв. неимуществени вреди и за 6500лв. имуществени вреди и е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 10000лв. до 50000лв..

Ответникът по делото Прокуратурата на Р. Б е обжалвал въззивното решение в частта, в която са уважени исковете за имуществени и неимуществени вреди, а ищецът Й. Н. П. го е обжалвал в частта, в която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до 50 000 лв..

И двете жалби са подадени в срок, а към тях са приложени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

В касационната жалба на Прокуратурата на РБ се съдържат доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали, защото Наказателент процес се е развил в досъдебната фаза само 2 години, не е била наложена най - тежката мярка за неотклонение, ограничителната мярка „забрана за напускане пределите на страната“ не е създала ограничения, тъй като всяка молба за даване на разрешение за пътуване извън страната е била уважена и не е било доказано влошаването на здравословното състояние. Изложени са доводи и за намаляване обезщетението за имуществени вреди, тъй като са били направени разноски за платени адвокатски възнаграждения за двама адвокати, а разумно и достатъчно е било да се ангажира само един адвокат.

При тези доводи, в изложението си Прокуратурата на РБ твърди противоречие с практиката на ВКС по въпросите относно доказването на причинно - следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди и задължението на съда да се обоснове, начина за определяне на размера на справедливото обезщетение и възможността да се намали платения адвокатски хонорар поради липса на причинна връзка.

В касационната жалба на ищеца са изложени доводи, че е бил признат за виновен на две от инстанциите, както и че на два пъти не му е било разрешено напускане пределите на страната, а тези обстоятелства не били взети предвид при определяне размера на обезщетението. Също така обезщетението не съответства на продължителността на наказателното производство, обвинението за множество тежки престъпления, наложената мярка „забрана за напускане пределите на страната“ и мерките за неотклонение „парична гаранция“, заменена по - късно с „подписка“, обществения отзвук, тежкото отражение върху професионалната дейност и доброто име, накърнените чест и достойнство, негативното отражение върху здравословното състояние.

Във връзка с тези доводи, в изложението си Й. П. твърди противоречие с практиката на ВКС по въпросите- „Длъжен ли е съдът да прецени всички обстоятелства имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливост?“ и „Какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди?“.

С обжалваното въззивно решение и по исковете на Й. П. против Прокуратурата на РБ за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение съответно в размер на 50 000 лв. и 6 500 лв., въззивният съд е приел за установено, че на ищеца са били повдигнати обвинения за данъчни престъпления (заради недекларирани доходи), за длъжностно присвояване и за недекларирани финансови операции извън страната - престъпления по чл. 255 НК, чл. 203 НК и чл. 251 НК, наложена е била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв., която на 20.04.2011 г. е била изменена в „подписка“, а в периода 29.06.2007 г. - 24.02.2010 г. му е била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“.

Тъй като ищецът е бил оправдан по всички обвинения, въззивният съд е приел, че е налице на основанието за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да определи обезщетението за неимуществените вреди в размер на 10 000 лв., въззивният съд е отчел тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производство, наложените процесуални ограничения, отражението на проведеното наказателно производство върху здравословното му състояние, личния, социалния и професионалния му живот, претърпените от ищеца негативни емоции и обществено-икономическата обстановка в страната. Съдът е установил и влошаване на здравословното състояние.

За да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо да се установи, че въззивният съд е тълкувал чл.52 ЗЗД по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС(т. р.№1-2010- ОСГТК).

В случая обаче, въззивният съд се е съобразил със задължителното тълкуване на чл.52 ЗЗД (ППВС 4/68г. и множество решения по чл.290 ГПК) като е приел, че обемът на понятието справедливост включва всички обстоятелства относно вида и тежестта на престъплението, за което е повдигнато и подържано обвинение, предвидения размер на наказанието, вида и броя на мерките за процесуална принуда и процесуално - следствените действия, продължителността и интензитета на емоционалните страдания, здравословното състояние, социалните отношения, включително семейни и професионални, медийно разгласяване, икономически условия и редица други. Всичките тези обстоятелства са били взети предвид от съда при определяне на обезщетението и липсва нарушение при тълкуването на чл.52 ЗЗД.

Освен това в жалбата на Й. П. са изложени доводи за нарушение на процесуални норми във връзка с установяването на фактическата обстановка по делото(необсъдени доказателства и необосноваване), но липсва въведено основание за допускане на касационно обжалване поради неправилно тълкуване на процесуалната норма на чл.236, ал.2 ГПК.

Липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване и по въпроса на П. за доказването на причинната връзка, защото е без значение за изхода на делото, доколкото съдът е приел, че в случая се касае за настъпили обичайни вредни последици, а те не е необходимо да се доказват, съгласно практиката на ВКС.

Необуславящ е и въпросът на Й. П. за това какъв следва да е размера на обезщетението, доколкото на този въпрос се дава отговор едва в производството по чл.290 ГПК, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.

Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за причинната връзка за настъпилите имуществени вреди, доколкото възприетото от съда, че платените адвокатски възнаграждения са в рамките на разумния размер с оглед продължителността на наказателното производство (за шест години е платен адвокатски хонорар за 6500лв.) съответства на постановките в т. р. №1/2018г. на ОСГК на ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА гр. д. 1598/2018г. по описа на ВКС ІІІ ГО.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1513 от 29.06.2017 г. по в. гр. д. № 5246/2016 г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: