РЕШЕНИЕ № 1 гр. София, 13.02.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 2417/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Съдът е сезиран с касационна жалба от Прокуратура на РБ срещу решение №70/11.04.2018г., постановено по гр. д. 78/2018г. на Пловдивски апелативен съд. Изложени са доводи, че решението е неправилно, тъй като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за незаконно наложена мярка задържане под стража, но съдът неправилно не бил отчел обстоятелството, че задържането под стража за период от около 9 месеца е било зачетено при изпълнението на наказание „лишаване от свобода“ по друга влязла в сила присъда.

В срока за отговор ищецът Н. А. е възразил, че въззивният съд е обсъдил всички факти, поради което не са налице основания за отмяна на въззивното решение.

С обжалваното решение, Пловдивски апелативен съд е уважил иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за кражба при условията на опасен рецидив и взета незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 8 месеца и 29дни, тъй като ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда. Въззивният съд е констатирал във фактическите си изводи, че времето на задържане под стража било приспаднато от изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ по друга присъда, но след това е пропуснал да обсъди значението на този факт за размера на обезщетението.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали...