О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 93

София, 13.02.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.№1994/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б” АД срещу решение №1231 от 26.02.2018г., постановено по в. гр. д.№7995/2017г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, с което са потвърдени: решение от 14.07.2015г. по гр. д. №49117/2012г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в. и решение по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК отм.. 01.2017г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като е „недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че прогласявайки нищожността на клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора, въззивният състав недопустимо е трансформирал процесния банков кредит по ТЗ в договор за безлихвен заем по ЗЗД. Оспорва се становището на съда относно липсата на индивидуална уговореност на атакуваните договорни клаузи, както и извода, че е налице „значително неравновесие” между правата и задълженията на страните по кредитното отношение. Според касатора въззивният съд неправилно е приложил общата петгодишна давност, а не специалната тригодишна давност, приложима по плащания с характер, аналогични на тези по договор за финансов лизинг. Излагат се съображения за очевидна неправилност на прогласяването за нищожна на клаузата по чл.22, ал.1 от договора като се твърди, че не отговаря на действителната фактическа обстановка приетото за установено от съда, че месечните вноски са превалутирани служебно от банката и това е...