РЕШЕНИЕ № 3 гр. София, 07.02.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3414/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 45897 от 25.07.2018 г., подадена от „М. Р“ ЕООД, чрез управителя Л. М. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 965 от 20.03.2018 г. по гр. д. 18836/2017 г. на Пловдивски районен съд.

В молбата се твърди, че с въпросното решение дружеството е осъдено да плати на Г. Р. М. следните суми: 21 949.36 лв.- неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2017 г. до 10.09.2017 г., ведно със законната лихва считано от 27.11.2017 г. и 2 500 лева адвокатско възнаграждение. Решението обаче е било постановено при признание на иска, направено с отговора на исковата молба от бившия управител на „М. Р“ ЕООД, който към онзи момент не е имал правомощия на представлява дружеството, тъй като дружеството е имало назначен управител по чл.46, ал.4 ЗОЗ. Поради това молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не е бил надлежно представляван, в нарушение на съдопроизводствените правила.

В срока за отговор насрещната страна Г. М. е възразил, че дружеството е било надлежно представлявано от управителя на дружеството, а назначения управител на търговското предприятие по чл.46, ал.4 от ЗОЗ не е представител на дружеството.

Решението на Пловдивски районен съд, чиято отмяна се иска е постановено по иск, предявен от Г. Р. М. срещу „М. Р“ ЕООД с правно...