Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- гр. П., чрез пълномощник юрисконсулт Ставрева срещу Решение № 1131 от 26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 607/2017 г. по описа на Административен съд –Пловдив, с което е обявена за нищожна Заповед № ЗСП /Д-РВ/7051/01.12.2016г., подписана за директор Дирекция „Социално подпомагане”– гр. П.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и да бъде потвърдена процесната заповед. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – С.И, чрез пълномощник адвокат Стефанов, оспорва жалбата. В писмено становище се излагат съображения за правилност на решението.Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

По същество, Върховният административен съд, шесто отделение, установи следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд– Пловдив е Заповед № ЗСП /Д-РВ/7051/01.12.2016г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” (Д„СП“) – гр. П., с която на С.И от гр. [населено място ] е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2016/2017г.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е обявил нищожността на оспорения акт, след като е установил, че въпреки изричното указание, дадено на административния орган, да представи доказателства за удостоверяване на компетентността, такива не са приложени в административната преписка. Поради това е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си, следователно фактът, който е трябвало да се докаже – компетентността на административния орган, е приет за несъществуващ и е обявил за нищожна оспорената заповед.

Решението на Административен съд – Пловдив е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 9, ал. 3, чл. 152, ал. 4 и чл. 163 от АПК.

На основание чл. 152, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът следи служебно за комплектоване на жалбата с цялата преписка по издаването на акта. Ако преписката е непълна, съдът е длъжен да предприеме процесуални действия за представяне на всички документи, събрани в хода на административното производство.

Жалбата на С.И е постъпила в Административен съд – Пловдив на 23.02.2017 г. чрез Регионална дирекция за социално подпомагане – Пловдив с адрес гр. П., бул. „Х. Б“ № 82. С разпореждане на съдията - докладчик по адм. д. № 607/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, делото е насрочено в открито заседание на 28.03.2017 г. от 14.15 ч. и е разпоредено да се призоват жалбоподателя и ответника, като последният, до датата на съдебното заседание, да представи доказателства за компетентност. Видно от списъка на призованите лица, като ответник е посочен директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив. Призовкарят на Административен съд – Пловдив е посетил посочения адрес, но в съобщението е отразено, че е получено от гл. юрисконсулт на Регионална дирекция за социално подпомагане – Пловдив - М.Г. С протоколно определение от 28.03.2018 г., Административен съд - Пловдив е отложил и насрочил съдебно заседание за 27.04.2017 г. и е указал да се призове директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив. На 30.03.2017 г., на посочения адрес, е връчено съобщение на гл. юрисконсулт в Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив г-жа Ставрева, в което е отбелязано, че директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив следва да се яви на 27.04.2017 г. в 13.55 ч. в Административен съд – Пловдив за участие в съдебно заседание по адм. д. № 607/2017 г., със страни С.И и директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив. С протоколно определение от 27.04.2017 г., делото е отложено и е насрочено съдебно заседание за 09.05.2017 г. от 14.05 часа. На 28.04.2017 г., на същия адрес, е връчено съобщение на деловодител от дирекцията, в което е отбелязано, че директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив следва да се яви на 09.05.2017 г. в 14.05 ч. в Административен съд – Пловдив за участие в съдебно заседание по адм. д. № 607/2017 г., със страни С.И и директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

В разглеждания случай се установява, че с Разпореждане № 1814 от 02.03.2017г. по хода на делото, съдът е посочил, че ответната страна носи доказателствената тежест да установи изпълнението на законоустановените изисквания за издаване на оспорения административен акт. Предвид обаче направената констатация, че заповедта е подписана от М.С с отбелязване „за директор“ и с изписване на номер на заповед, съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е следвало изрично да укаже на тази страна да представи доказателства за компетентността на посоченото лице, и конкретно – да представи цитираната заповед, още повече, че въпросът за валидността на същата не е бил спорен.

Процесната заповед е представена в касационното производство и се установява, че заповедта е издадена от упълномощено, съгл. чл. 13, ал. 2 ЗСП длъжностно лице.

В действителност Административен съд – Пловдив не е изискал от административния орган да попълни административната преписка с доказателство за наличие на компетентност (заповед за заместване/делегиране на правото да издава заповеди, като процесната), по начина, по който го задължава чл. 152, ал. 4 във от АПК. Съдът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 9, ал. 3 и чл. 163, ал. 3 от АПК да укаже на административния орган, в качеството му на страна – ответник в съдебното производство, необходимостта от представяне на заповед или друго доказателство за доказване на компетентността му във връзка с издаването на административния акт. Съдът не е указал разпределението на тежестта на доказване съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК.

Необходимостта от събирането на доказателства за наличието на компетентност на административния орган и извършване на съдопроизводствените действия, които първоинстанционният съд е пропуснал в производството по адм. д. № 607/2017 г. налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Разноски по настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като такива следва да бъдат присъдени при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд според разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1131 от 26.06.2017 г. по адм. дело № 607/2017 г. на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.