Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й.И от гр. [населено място] срещу Решение № 1322 от 14.07.2017 г. по адм. дело № 713/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0442-000145 от 14.02.2017 г. на младши контрольор в Четвърто РУ в ОД на МВР – Варна и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че неправилно е определен размерът на присъдените разноски. Иска се отмяната му, алтернативно намаляване размера на присъдените разноски.

Ответната страна - младши контрольор в Четвърто РУ в ОД на МВР – Варна не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура да заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

За да отхвърли жалбата на Й.И от гр. [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0442-000145 от 14.02.2017 г. на младши контрольор в Четвърто РУ в ОД на МВР – Варна, съставът на АС – Варна е установил, че с издадена от директора на ОД на МВР-Варна заповед № 365э-955/14.04.2015 г., Д.Д е назначен на длъжност "младши автоконтрольор" в група "Охранителна полиция" към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна. Същата длъжност е заеманата от Димитров и към датата 14.02.2017 г., когато според утвърдения от директора на ОД на МВР-Варна месечен график за периода от 1.02.2017 г. до 28.02.2017 г. с рег.№ 4420-7300/6.03.2017 г., същият е бил определен да изпълнява патрулно-постова дейност за времето от 19.00 ч. на 14.02.2017 г. до 7.00 ч. на 15.02.2017 г. Съгласно издадената от министъра на вътрешните работи заповед № 8121э-1216/27.10.2016 г., Четвърто районно управление е с район на действие на територията на общините Варна, Белослав, Аврен, Д. Ч и Бяла, а с издадената от същият министър заповед № 8121э-1524/9.12.2016 г. са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. На основание последната, директорът на ОД на МВР-Варна издава заповед № 365э-184/17.01.2017 г., с която на основание чл. 172, ал.1 ЗДвП оправомощава служители за издаване на принудителни административни мерки, като с т.2.4 за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 б."д" и т.2а ЗДвП са оправомощени назначените по график служители на длъжност "младши автоконтрольор" в РУ при ОД на МВР-Варна – за нарушения на Закон за движение по пътищата, извършени на територията обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР-Варна. Изпълнявайки служебните си задължения на 14.02.2017 г., мл. автоконтрольор Димитров извършва около 21.48 ч. проверка на движещия се по улица "Първи май", кв. Аспарухово, гр. В. лек автомобил "Ауди А6" с рег. [рег. номер на МПС], управляван от Й.И.П извършената проверка на водача Иванов с ал. дрегер 7510 № 0233 е установена концентрация на алкохол в обема на издишания въздух от 0,69 промила. Издаден е на водача талон за медицинско изследване № 0016915/14.02.2017 г., който е връчен на Иванов в 22 ч. и 30 мин., като в него е посочено време за явяване в МБАЛ "Св.Анна" до 0.45 минути. Същевременно, от мл. автоконтрольора Димитров е съставен акт за установяване на административно нарушение № 999068/14.02.2017 г., в който е посочено, че Иванов виновно е нарушил чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДВП – на 14.02.2017 г., около 21.48 ч. в гр. В., кв.Аспарухово, по ул."Първи май" в посока кв.Галата управлява личното си МПС "Ауди А6" с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на алкохол, установено с ал. дрегер с № 0233, отчел 0,68 промила. АУАН е предявен на Иванов на 14.02.2017 г. и подписан от него без възражения. От мл. автоконтрольора Димитров е издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0442-000145/14.02.2017 г., в която е посочено, че предвид съставения на Иванов АУАН № 999068 за управление на 14.02.2017 г. около 21.48 ч. в гр. В., кв.Аспарухово, по ул."Първи май" на собствения му лек автомобил "Ауди А6" с рег. [рег. номер на МПС] под въздействие на алкохол, установено с техническо средство ал. дрегер 7510 с № 0233, отчел 0,69 промила концентрация на алкохол в обема на издишания от водача въздух с проба 00577, на същия се налага на основание чл. 171, т.2а ЗДвП принудителна административна мярка "Прекратяване регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца, а на основание чл. 172, ал.4 ЗДвП се отнемат СРМПС № 004709934 и 2 бр. регистрационни табели [рег. номер на МПС], Заповедта е връчена на Иванов на 14.02.2017 г., след което на 27.02.2017 г. същият предприема съдебното й обжалване пред АС-Варна. Въз основа на съставения АУАН № 999068/14.02.2017 г. е издадено от началника на четвърто РУ на МВР-Варна НП № 17-0442-000122/1.03.2017 г. в мотивите на което е цитирана проба № 00577, а с диспозитива са наложени на Иванов адм. наказания на основание чл. 174, ал.1 от ЗДвП. От началника на четвърто РУ на МВР-Варна е издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0442-000148/15.02.2017 г., с която по повод на същото адм. нарушение на Иванов е приложена на основание чл. 171, т.2а ЗДвП принудителна административна мярка "Прекратяване регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца и е отнето СРМПС № 004709934. Впоследствие, тази заповед е отменена на основание чл. 91, ал.1 от АПК с издадена от началника на четвърто РУ на МВР-Варна заповед № 442э-757/3.07.2017 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

За неоснователни са приети възраженията на Иванов за нарушения във формата на административния акт и за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид липсата на мотиви в обжалваната заповед. Съдът е посочил, че приложената с оспорения акт норма на чл. 171, т.2а ЗДвП съответства на посоченото в обжалваната заповед фактическото основание за управление от Иванов на собственото му МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,69 промила. Размерът на принудителната административна мярка "Прекратяване регистрацията на ППС" е определен в минималния размер от 6 месеца, предвиден в нормата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, поради което съдът е приел, че материалният закон е правилно приложен в това отношение.

С оглед изхода на спора, Иванов е осъден да заплати на ЮЛ към което принадлежи ответника разноски за осъщественото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт в размера по чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 500 лв.

Решението е неправилно в частта относно присъдените по делото разноски и правилно в останалата му част.

Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция, преди изменението с ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Както правилно е приел и първоинстанционният съд в обжалвания административен акт са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Предвид факта, че размерът на приложената ПАМ е в законоустановения минимум, правилни са изводите на съда за материална законосъобразност на акта и в тази му част. Доводите на касатора, че и в този случай следва да бъдат изложени мотиви, не съответства на относимата правна норма.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Й.И от гр. [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0442-000145 от 14.02.2017 г. на младши контрольор в Четвърто РУ в ОД на МВР – Варна.

Решението следва да бъде отменено В ЧАСТТА, с която на Областна дирекция на МВР - Варна са присъдени разноски в размер на 500 лева. Съдът неправилно е определил юрисконсултското възнаграждение в размер на 500 лева в съответствие с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съответствие чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1322 от 14.07.2017 г. по адм. дело № 713/2017 г. по описа на Административен съд – Варна В ЧАСТТА, с която Й.И е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна сумата от 500 (петстотин) лева представляваща разноски по делото, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА Й.И, ЕГН: [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ. Решението е окончателно.