Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационни жалби на Главния архитект на община К. и Д. И. С., срещу решение № 207 от 06.12.2017г. по адм. д. № 4/2016г. на Административен съд гр. К. с присъединените към него за общо разглеждане адм. д. № 14/2016 и № 29/2016г., с което е отменил виза за проектиране № 137 от 12.12.2015г. на Главния архитект на община К., издадена на основание чл. 140 ал. 1 – 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 от ЗУТ, с която е допуснато изготвяне на идеен проект за строеж „пристройка и надстройка на два броя гаражи“ в УПИ [номер] – комплексно жилищно строителство, търговия, офиси и гаражи – полуподземни и надземни, кв. [номер] по плана на гр. [населено място].

В касационната жалба жалбоподателят главният архитект на община К. твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и събраните доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба жалбоподателят Д. И. С. също твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Претендира разноски.

Ответниците Б. Т. С., З. Б. Р., В. Г. Р., В. Е. В., Е. В. С. и Ю. М. С., Г. Б. К., В. Е. К. и И. И. Н. изразяват становище за основателност на касационната жалба на Д. С..

Ответниците С. С. Й., С. Ж. С., Е. С. Х., П. А. П., В. М. О., Р. А. Я., Д. И. М., С. Г. Ш., Г. А. Ш., Л. В. И., Р. Д. С., Р. Ж. С., Д. Н. В., З. В. Д., Й. Н. Й., А. С. Н., С. Б. И. Г., П. С. Д., В. К. А., К. В. А., Д. К. В., И. М. С., Л. Д. К., А. И. С., В. И. С., М. Л. Д., А. Л. Д., В. П. С., Р. В. С. и С. П. Х., чрез процесуалния си представител адв. Й. Т., изразяват становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение.

Ответниците Д. К. Б., Е. К. Б., А. И. М., Д. П. В., Е. К. Д., Т. Л. Г., Д. Й. С., Н. Ц. В., А. Л. Й., В. Б. В., Е. М. В., В. И. Ц., С. Б. Ц., Е. В. П., Б. П. З., Е. А. З., Ц. Л. Л., М. Д. Т., Й. Т. Т., К. К. У., З. К. У., С. С. Л., Р. Д. Л., И. И. Д., Д. И. С., В. Е. В., Б. Б. Б., Р. Б. Н., Й. И. Л., С. И. Л., М. Д. А., М. Д. А., С. П. Д., К. С. К., С. К. К., С. Р. Х., Л. В. Т., В. С. А., К. Й. С., З. Й. А., Ц. С. Й., Е. С. Ж., В. П. С., А. В. Г., Я. И. П. и Б. С. Н., чрез процесуалния си представител адв. К. Д., изразяват становище за неоснователност на касационните жалби.

Ответника С. В. П. чрез процесуалния си представител иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Ответниците Д. И. А., А. Ц. П., И. М. Х., Д. Т. Р., Е. М. Д., В. И. У., К. К. Н., В. Д. П. и И. Р. П., чрез процесуалния си представител адв. Л., изразяват становище за неоснователност на касационните жалби.

Ответниците Г. Б. К., В. Е. К., И. И. Н., С. А. М., В. Т. М., М. А. С., Б. Г. Д., Г. Б. В., Б. И. Х., Н. Т. З., В. Б. И., Б. Г. Й., Д. В. В., И. Р. Д., В. К. В., Е. С. Б., А. И. Д., К. В. С., Р. М. С., З. С. З., Р. Б. З., Е. З. С., С. З. С., В. Г. Я., И. Г. Я., Л. А. И., Д. А. И., С. Г. Ц., Р. Б. Б., В. Д. В., В. Р. В., В. К. И., В. Б. И., А. А. Я., З. А. П., Ц. В. А., В. Ц. А., С. Ц. Г., Т. И. И., Е. Б. Д., В. Н. И., И. Ф. И., С. П. Я., Л. Б. Я., М. З. С., Д. Т. С., С. С. С., К. К. С., В. В. Б., Г. Й. Б., М. В. Д., Л. А. Д., А. Г. Д., Р. Д. Б., О. П. И., М. Р. Г., А. Г. Г., А. И. Н., В. А. Н., Й. Н. З., Е. И. Г., В. И. А., М. М. М. и А. П. Х., не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество касационните жалби са основателни.

Оспорената пред АС – гр. К. виза за проектиране на Главния архитект на община К. е издадена на основание чл. 140 ал. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 от ЗУТ за изработване на идеен проект за строеж „пристройка и надстройка на два броя гаражи“, намиращи се в УПИ [номер] – за комплексно жилищно строителство, търговия, офиси и гаражи – полуподземни и надземни, кв. [номер], гр. [населено място] за провеждане на процедура по ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) – отстъпване на право на пристрояване и надстрояване при спазване на следните устройствени показатели: плътност на застрояването – макс 60%, Кинт – макс. 3, необходима озеленена площ – мин. 20%.

За да постанови оспореното решение АС – гр. К. е приел, че с оспорената виза, ведно с графичната й част, допълва и изменя ПУП – ПЗ от 2003г., тъй като предвидената пристройка и начин на застрояване са различни от ПУП – ПЗ за имота. Приел е, че оспорената виза е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, както и с ясно изложени мотиви, както и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че визата е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като с оспорената виза са нарушени предвиденото по ПУП – ПЗ етапиране на строителството по чл. 152 ал. 2 от ЗУТ и предвидената непрекъсната линия на застрояване на УПИ [номер] откъм [улица]. Приел е, че това е така, тъй като по ПУП – ПЗ от 2003г. е предвидено свързано застрояване между съществуващите в УПИ [номер] по протежение на ул. [улица] гаражи с наличното допълващо застрояване в УПИ [номер], а видно от комбинираната скица към визата към момента на издаване на визата двата гаража, за които се иска надстрояване и пристрояване от С. са на разстояние от допълващото застрояване на регулационната линия на УПИ [номер], налице е място за още един гараж, който не е предмет на визата и не съществува на място. Приел е, че в нарушение на чл. 134 ал. 6 от ЗУТ с оспорената виза е променен посочения в ПУП – ПЗ начин на застрояване на гаражите на възложителя и е допуснато изготвяне на проект на вече реализирано пристрояване. Приел е, че липсата на приложена по реда на § 8 вр. § 22 от ДР на ЗУТ регулация не позволява точното определяне на устройствените показатели и евентуално допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ, каквото е изискването на чл. 140 ал. 2 от ЗУТ. Поради това е приел, че оспорената виза не отговаря на посочените в нея фактически и правни основания. Решението е неправилно.

Основателни са оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на оспореното решение. Оспорената виза е издадена на основание плана за застрояване на имота в частта относно предвиденото допълващо застрояване – гаражи в имота – по одобрения ПУП със заповед № 925 от 02.06.1993г., изменен със заповед № 715 от 12.08.2003г. Видно от извадка от ПУП за имота в него е предвидено допълващо застрояване – гаражи, налични и на място, като двата гаража на жалбоподателя С. са най – крайните предвидени в ПУП, за които именно е поискано издаване на оспорената виза за пристрояване и надстрояване. Визата е издадена на основание чл. 134 ал. 6 от ЗУТ вр. чл. 140 ал. 3 вр. ал. 1 и 2 от ЗУТ. Незаконосъобразно и необосновано в оспореното решение е прието, че не е налице хипотезата на чл. 134 ал. 6 ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че „Когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140“, т. е. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, както е в конкретния случай, не е необходимо изменение на ПУП – ПЗ за тази цел, а законодателят е предвидил по облекчен ред, като в този случай промяната и допускане на пристрояването и надстрояването става с виза по чл. 140 и в частност по чл. 140 ал. 3 от ЗУТ. Съгласно чл. 140 ал. 2 от ЗУТ визата е копие извадка от действащия ПУП, но разпоредбата на чл. 140 ал. 3 от ЗУТ за визираните в нея обекти и във връзка с чл. 134 ал. 6 от ЗУТ допуска при минимални отклонение в исканото застрояване, изрично посочени в разпоредбите – при промяна само на разположението или конфигурацията на предвидените в ПУП сгради или при пристрояване и надстрояване – за да не се процедира изменение на ПУП – промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. В тази връзка самата виза по чл. 140 ал. 3 вр. чл. 134 ал. 6 от ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвиденото в действащия ПУП, но в рамките на законовите предели, очертани в нормите. В тази връзка е неправилен извода на АС – Кюстендил, че визата е незаконосъобразна, тъй като противоречи на ПУП – ПЗ на имота. Именно това е целта на визата от типа на издадената. Неотносимо към спора е и приетото несъответствие на визата с чл. 152 ал. 2 от ЗУТ, а именно, че било нарушено етапирането в строителството. Посочената разпоредба на чл. 152 ал. 2 от ЗУТ е относима към издаването на разрешение за строеж, разрешаване на строителството и етапите в строителството, но не се отнася за предходния етап във връзка с предвиждане на застрояването с ПУП или виза.

Във връзка с очертаните по – горе теоретични положение спорният и подлежащ на преценка в случая въпрос е налице ли са в конкретния случай предпоставките за допускане с оспорената виза на пристрояване и надстрояване на гаражите, които са допълващо застрояване, и дали отклоненията от ПУП са в рамките на предвидените ограничения по чл. 134 ал. 6 от ЗУТ. Посочената норма е приложима само ако не се променя начина и характерът на застрояването. В настоящия случай това изискване е налице. Начинът на застрояване е определен в чл. 21 ал. 1 от ЗУТ, а именно като свободно и свързано. В конкретния случай по действащия ПУП – ПЗ в спорния имот са предвидени като допълващо застрояване изградени вече линия от гаражи, изградени свързано на уличната регулационна линия. Видно от оспорената виза, тъй като с нея се допуска само пристрояване и надстрояване на вече съществуващите два гаража, изградени свързано със съседните гаражи, и допустими по действащия ПУП и не се предвижда някакво друго отклонение, не е налице промяна на начина на застровянатето, като преценката в случая е само относно наличното допълващо застрояване в имота – гаражите. Характерът на застрояването е определен в чл. 23 ал. 1 от ЗУТ, като същия се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване – ниско, средно или високо. В настоящия случай не е налице и промяна на характера на застрояване, тъй като визата въобще не касае основното застрояване в имота. За пълнота следва да се посочи и че в случай, че се приеме, че характерът или начинът на застрояване касае и допустимите устройствени показатели за застрояване на имота, то също не е допуснато отклонение, тъй като по отношение на плътността на застрояване, Кинт или минимално необходимата озеленена площ с оспорената виза е предвидено да не се нарушават показателите, приети с ПЗ от 2003г., като визата повтаря като ограничение посочените показатели. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че са били налице предпоставките по чл. 134 ал. 6 вр. чл. 140 ал. 3 от ЗУТ за издаване на оспорената виза, като същата е издадена в рамките на предвидените в закона ограничения. В тази връзка оспорената виза е материално законосъобразна. Като е достигнал до обратния извод АС – гр. К. е постановил оспореното решение в противоречие със закона.

Във връзка с изложеното оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателите пред първата инстанция срещу виза за проектиране № 137 от 12.12.2015г. на Главния архитект на община К., издадена на основание чл. 140 ал. 1 – 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 от ЗУТ, с която е допуснато изготвяне на идеен проект за строеж „пристройка и надстройка на два броя гаражи“ в УПИ [номер] – комплексно жилищно строителство, търговия, офиси и гаражи – полуподземни и надземни, кв. [номер] по плана на гр. [населено място].

Предвид изхода на спора е основателно искането на касаторите Главния архитект на община К. и Д. И. С. за присъждане на разноски, като по отношение на касатора Главния архитект на община К. на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., а на Д. С. сумата от 305 лв., за която са представени доказателства за сторени разноски, а именно адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. Искането на ответника С. В. П. за присъждане на разноски е неоснователно пак предвид изхода на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 207 от 06.12.2017 г. по адм. д. № 4/2016г. на Административен съд – гр. К. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбите на:

1. С. А. М., В. Т. М., М. А. С., Б. Г. Д., Г. Б. В., Б. И. Х., Н. Т. З., В. Б. И., Б. Г. Й., Д. В. В., И. Р. Д., В. К. В., Е. С. Б., А. И. Д., К. В. С., Р. М. С., З. С. З. и Р. Б. З. (жалбоподатели по д. № 4/2016г.) и

2. С. С. Й., С. Ж. С., Е. С. Х., П. А. П., В. М. О., Р. А. Я., Д. И. М., С. Г. Ш., Г. А. Ш., Л. В. И., Р. Д. С., Р. Ж. С., Д. Н. В., З. В. Д., Й. Н. Й., А. С. Н., С. Б. И. Г., П. С. Д., В. К. А., К. В. А., И. М. С., Л. Д. К., А. И. С., В. И. С., М. Л. Д., А. Л. Д., Е. И. Г. и В. И. А. (жалбоподатели по присъединеното за общо разглеждане д. № 14/2016г.) и

3. Д. И. А., А. Ц. П., И. М. Х., Д. Т. Р., С. В. П., Е. М. Д., В. И. У., К. К. Н. и В. Д. П. (жалбоподатели по присъединеното за общо разглеждане д. № 29/2016г.)

срещу виза за проектиране № 137 от 12.12.2015г. на Главния архитект на община К., издадена на основание чл. 140 ал. 1 – 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 от ЗУТ, с която е допуснато изготвяне на идеен проект за строеж „пристройка и надстройка на два броя гаражи“ в УПИ [номер] – комплексно жилищно строителство, търговия, офиси и гаражи – полуподземни и надземни, кв. [номер] по плана на гр. [населено място], издадена по искането на Д. И. С..

ОСЪЖДА С. А. М., В. Т. М., М. А. С., Б. Г. Д., Г. Б. В., Б. И. Х., Н. Т. З., В. Б. И., Б. Г. Й., Д. В. В., И. Р. Д., В. К. В., Е. С. Б., А. И. Д., К. В. С., Р. М. С., З. С. З., Р. Б. З., С. С. Й., С. Ж. С., Е. С. Х., П. А. П., В. М. О., Р. А. Я., Д. И. М., С. Г. Ш., Г. А. Ш., Л. В. И., Р. Д. С., Р. Ж. С., Д. Н. В., З. В. Д., Й. Н. Й., А. С. Н., С. Б. И. Г., П. С. Д., В. К. А., К. В. А., И. М. С., Л. Д. К., А. И. С., В. И. С., М. Л. Д., А. Л. Д., Е. И. Г., В. И. А., Д. И. А., А. Ц. П., И. М. Х., Д. Т. Р., С. В. П., Е. М. Д., В. И. У., К. К. Н. и В. Д. П. да заплатят на О. К сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за тази инстанция.

ОСЪЖДА С. А. М., В. Т. М., М. А. С., Б. Г. Д., Г. Б. В., Б. И. Х., Н. Т. З., В. Б. И., Б. Г. Й., Д. В. В., И. Р. Д., В. К. В., Е. С. Б., А. И. Д., К. В. С., Р. М. С., З. С. З., Р. Б. З., С. С. Й., С. Ж. С., Е. С. Х., П. А. П., В. М. О., Р. А. Я., Д. И. М., С. Г. Ш., Г. А. Ш., Л. В. И., Р. Д. С., Р. Ж. С., Д. Н. В., З. В. Д., Й. Н. Й., А. С. Н., С. Б. И. Г., П. С. Д., В. К. А., К. В. А., И. М. С., Л. Д. К., А. И. С., В. И. С., М. Л. Д., А. Л. Д., Е. И. Г., В. И. А., Д. И. А., А. Ц. П., И. М. Х., Д. Т. Р., С. В. П., Е. М. Д., В. И. У., К. К. Н. и В. Д. П. да заплатят на Д. И. С. сума в размер на 305 (триста и пет) лева, представляваща разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.