Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 ал. 1 и чл. 216 ал. 6 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район (РДНСК - ЮИР), чрез процесуалния му представител юрк. К., срещу решение № 2036 от 29.11.2017г. по адм. д. № 473/2017г. на Административен съд – гр. Б., с което е отменена Заповед № ДК – 10 – ЮИР - 5 от 12.01.2017г. на Началника на РДНСК - ЮИР, с която на основание чл. 216 ал. 6, чл. 10 ал. 2, чл. 12 ал. 2 и 3, чл. 137 ал. 3, чл. 140 ал. 3, чл. 143 ал. 1 т. 3 и 4, чл. 144 ал. 1 т. 4 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗООС и чл. 31 ал. 1 от ЗБР по протест на Окръжна прокуратура – Бургас е отменено като нищожно издадено от Главния архитект на О. С разрешение за строеж № 171 от 14.06.2004г. за „Вилна сграда/къща за риболовен туризъм“, находяща се в УПИ [номер] по плана на м. „[наименование]“, землището на [населено място], ведно с одобрените инвестиционни проекти, собственост на И. П. Н., сега П. и Й. А. Н.. С решението РНДСК – ЮИР е осъдена да заплати и разноските по делото.

В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди незаконосъобразност на извода на съда относно това, че заповедта, с която е отменено като нищожно разрешението за строеж е незаконосъобразна. Напротив твърди, че са били налице предпоставките за отмяна на РС като нищожно, тъй като не са спазени изискванията на чл. 144 ал. 1 т. 4 от ЗООС. Твърди, че е било задължително да бъде информирана РИОСВ – Бургас за извършване на строежа, както и съответно преценка от нейна страна необходим ли е ОВОС. Твърди и че извода на съда за това, че спорният имот е съобразен с плана за местността и е с предназначение за собствени нужди не отговаря на събраните доказателства, тъй като от писмо от 20.11.2002г. от РИОСВ – Бургас, е видно, че по искане на титулярите на РС е отговорено, че РИОСВ не възразява да се промени предназначението на сградата. Твърди и допуснато нарушение на чл. 31 ал. 1 от ЗБР, което несъответствие също влече нищожност на РС. Твърди и че са безспорно установени и другите приети в отменената заповед нарушение на правилата по ЗУТ за изграждане на обекта, поради и което РС, което е издадено в противоречие с императивни правила по този закон, е нищожно и на това основание. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Й. Н. и И. Н. срещу заповед № ДК – 10 – ЮИР - 5 от 12.01.2017г. на Началника на РДНСК - ЮИР. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

О. О прокуратура – гр. Б. с представено писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Ответникът Й. А. Н., лично и чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски.

Ответникът И. П. Н., сега П., с представено писмен отговор изразява становище за неоснотаветлност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски.

О. Г архитект на община С. не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Административен съд – гр. Б. е сезиран с жалба от Й. Н. и И. Н. срещу Заповед № ДК – 10 – ЮИР - 5 от 12.01.2017г. на Началника на РДНСК - ЮИР, с която на основание чл. 216 ал. 6, чл. 10 ал. 2, чл. 12 ал. 2 и 3, чл. 137 ал. 3, чл. 140 ал. 3, чл. 143 ал. 1 т. 3 и 4, чл. 144 ал. 1 т. 4 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗООС и чл. 31 ал. 1 от ЗБР по протест на Окръжна прокуратура – Бургас е отменено като нищожно издадено от Главния архитект на О. С разрешение за строеж № 171 от 14.06.2004г. за „Вилна сграда/къща за риболовен туризъм“, находяща се в УПИ [номер] по плана на м. „[наименование]“, землището на [населено място], ведно с одобрените инвестиционни проекти, собственост на И. П. Н., сега П. и Й. А. Н..

АС – гр. Б. е приел, че от събраните по делото доказателства от фактическа страна е установено, че със заповед № 1754 от 16.06.1970г. на заместник - министъра на министерството на горите и горската промишленост е обявена за защитена местност крайбрежната ивица между морето и старото шосе Созопол - Приморско от парк [наименование] до комплекс [наименование] с площ 650 декара, където попада УПИ [номер], собственост на жалбоподателите Й. и И. Н. по плана на м. [наименование], землището на [населено място], като в заповедта е указно, че въпросът за строителството и благоустрояването на защитения природен обект ще се разреши чрез разработване на цялостен благоустройствен проект за тази част от южно черноморско крайбрежие. Със заповед № РД – 477 от 11.07.2001г. на Министъра на околната среда и водите е утвърден План за управление на защитена местност [наименование]. Приел е, че територията на защитената местност естествено се е оформила в две зони - зона 1 - състояща се от скални образувания и фиорди и ограничена от Черно море, границите на възстановените парцели, парк [наименование] и къмпинг [наименование] и зона 2 - „Многофункционална" - включваща възстановените земи на бивши собственици с граници: парк [наименование], граници на земеделските имоти, къмпинг [наименование] и старо шосе Созопол – Приморско, като зона 2 се обособява като вилна с плътност на застрояване 20%, максимална височина на сградите 2 етажа, озеленяване - минимум 80% от територията, провеждане на процедура по ОВОС на застроителното решение, отвеждане на отпадъчните битово - фекални води за третиране извън района, като именно в тази зона попада УПИ [номер] по плана на м. [наименование]. Със заповед № РД - 103 от 21.02.2006г. на министъра на околната среда и водите са били утвърдени промени в плана за управление на защитена местност [наименование], касаещи параметри на застрояване - в зона 2 „Многофункционална", като се допуска ниско строителство на вилни сгради за собствени нужди при спазване на следните показатели - макс. плътност - 20%, Кинт - 0,6, Височина на сградите до 2 етажа, с етажна височина не по-голяма от Н=3.20м, разстояние от кота стреха до кота не по-голямо от Н=2,50м, ситуирането на сградите да е свободно, като не се допуска сключено застрояване. Със заповед № 550 от 30.09.2002г. на кмета на община С. е одобрен подробен устройствен план (ПУП) с цел промяна предназначението на земеделска земя, като е и променено предназначението на земята, представляваща неурегулиран поземлен имот № [номер] в м. [наименование], землище [населено място], като същият се урегулира с изграждане на вилни сгради за собствени нужди, като се образуват два нови УПИ [номер] и VШ - [номер], като за всеки един от тях е предвидено изграждане на вилни сгради за собствени нужди и гаражи. Приел е, че съгласно договор за доброволна делба на земеделски имот, вписан в службата по вписванията на Й. и И. Н. са получили в дял УПИ [номер], с променено предназначение. Въз основа на издадена виза за проектиране са одобрени са проекти за „Къща за риболовен туризъм" на 08.06.2004г., като не са представени предварителни договори за присъединяване към техническата инфраструктура. Одобреният проект е при плътността на застрояването е 24,26 %, при допустими 20%, съгласно ПУП, План за управление на [наименование] и издадената виза за проектиране. Въз основа на одобрените проекти е издадено разрешение за строеж № 171 от 14.06.2004г. за „Вилна сграда /къща за риболовен туризъм/" в УПИ [номер] по плана на м. [наименование], землището на [населено място]. По подаден протест от Окръжна прокуратура – Бургас с искане за прогласяване на нищожност на РС № 171 от 14.06.2004г. е издадена оспорената пред АС – Б. З, с която посоченото разрешение за строеж е отменено като нищожно, поради това, че е издадено при особено съществени нарушения на разпоредбите на ЗООС, ЗБР и ЗУТ, действали към момента на издаването му. Пред АС – гр. Б. е изслушана и приета съдебно техническа експертиза – основна (СТЕ), която установява, че обекта по разрешението за строеж и одобрените планове отговаря на вилна сграда за собствени нужди и не отговаря на изискванията за сграда, предназначена за туристически услуги.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Б. е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но в противоречие с материално правните разпоредби на закона. Приел е, че от събраните по делото доказателства, включително приетата и неоспорена от страните основна СТЕ, сградата по РС № 171 от 2004г. е предназначена за собствени нужди, а не за предоставяне на туристически услуги, тъй като определящо за предназначението на съответната сграда е не нейното наименование, а техническите характеристики, на които следва да отговаря съгласно издадените за нея строителни книжа. В тази връзка е направил извода, че необосновано е приетото от административния орган, че одобреният инвестиционен проект и издаденото въз основа на него РС не отговарят по вид и предназначение на действащия ПУП, т. е. не са налице приетите от административния орган нарушения на съответните разпоредби от ЗУТ. Изложил е аргументи за липса на нарушение и на разпоредбата на чл. 144 ал. 1 т. от ЗУТ (в относимата редакция от ДВ бр. 65 от 22.07.2003г.), тъй като от събраните доказателства се е установило, че спорната сграда не е с променено предназначение – за обществено предназначение, а е такава за собствени нужди, поради и което не са налице и нарушения на разпоредбите на чл. 95 ал. 1 от ЗООС и действащия тогава чл. 31 ал. 1 от ЗБР, а оттам и съответно нарушение на разпоредбите на чл. 143 ал. 1 т. 4 и чл. 144 ал. 1 т. 4 от ЗУТ. Приел е и че евентуално нарушение на разпоредбата на чл. 91 ал. 1 от ЗООС може да е основание за отмяна на издадено РС, но не би могло да обоснове неговата нищожност. Приел е и че не е основание за нищожност на РС факта, че при одобряването на инвестиционния проект през 2004 година, заявителите не са представили предварителни договори за присъединяване към техническата инфраструктура, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ, тъй като от събраните доказателства е било установено, че към момента на издаване на процесното РС в УПИ, собственост на жалбоподателите и съседните им, не е имало изградена техническа инфраструктура, а такива е била изградени на практика от собствениците на имоти с лични средства, като впоследствие собствеността им е преминала в патримониума на О. С и [фирма] [населено място], но дори да се приеме, че това е нарушение на правилата на ЗУТ, то същото не е такова, което да обоснове нищожност. АС – Бургас е постановил, че по принцип нищожният акт не поражда правни последици, създава привидност за валидно настъпили прани последици, но в действителност не поражда такива, като нищожност е налице само при много тежки нарушения, а нарушенията с нисък интензитет водят до унищожаемост на акта. Приел е, че в настоящия случай наведените от административния орган нарушения могат да обосноват евентуална незаконосъобразност (унищожаемост), но не и на нищожност на спорното разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Решението е правилно.

Законосъобразен е извода на АС – гр. Б., че посочените като нарушени правни норми по ЗУТ, ЗООС и ЗБР в оспорената заповед на Началника на РДНСК – ЮИР, не могат да обосноват нищожност на влезналите в сила одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Съгласно чл. 144 ал. 1 т. 4 от ЗУТ (в относимата редакция от ДВ бр. 65/2003г.), инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се одобряват по заявление на възложителя и след представяне на „решение по оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на ЗООС“, което в зависимост от вида и големината на строежа се изисква като условие за разрешаване на строителството. Към датата на издаване на процесното разрешение за строеж разпоредбата на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗООС (ДВ бр. 91/2002г.), е изисквала преценка за необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии, съгласно приложение № 2, в случая евентуално относимата е т. 12 "Туризъм и отдих", б. "в" - ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпътстващи дейности, невключени в приложение № 1. От събраните по делото доказателства обаче не се установява обекта, разрешен с РС № 171 от 2004г. да е от някоя от категориите по т. 12 на приложение № 2, тъй като се установява, че същият е за частни нужди. Т.е. от доказателствата по делото не се установява да е реализирана промяна в инвестиционното намерение и имота е изграден за собствени нужди, поради и което не е било налице необходимост от ОВОС.

На второ място изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, въведени с изменението на тези разпоредби от 2012г. - за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по ЗБР и др., са неотносими към преценката за валидност на процесното разрешение за строеж, тъй като към датата на издаването му такова изискване устройственият закон не е предвиждал. Същото се отнася и за нормата на чл. 31, ал. 4 от ЗБР, която е приета след издаване на РС № 171 от 2004г., поради и което не е налице нарушение на тази норма, тъй като не може да бъде нарушена норма, която не е съществувала към момента на издаване на РС. Освен това следва да се посочи, че по действалите към издаването на РС ал. 1 и 2 на чл. 31 от ЗБР, същите препращат към ЗООС – приложение № 1 и 2 от този закон - по отношение на инвестиционните предложения, а както беше посочено по – горе спорното РС и обекта по него не попада в рамките на приложното поле на приложение № 2 от ЗООС.

На трето място в АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерии за нищожен административен акт е, когато е издаден от некомпетентен орган, а настоящият случай не е такъв. В правната теория, а и в съдебната практика е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците има са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В настоящия случай не се откриват такива пороци. Правилен е извода на АС – гр. Б., че наведените в оспорената заповед на Началника на РДНСК – ЮИР нарушения могат да обосноват евентуална незаконосъобразност, унищожаемост на РС, но не и нищожност на същото.

В заключение, дори да се приеме, че издадените строителни книжа - проекти и разрешение за строеж, да не са били съобразени с действащите правила, това би било основание същите да бъдат отменени като незаконосъобразни, но не и като нищожни, но само в производство по инстанционен контрол, по реда на чл. 149 от ЗУТ, по реда и в сроковете по чл. 156 от ЗУТ, при проявена от органа активност и професионална прецизност, възможността за което е преклудирана.

Предвид изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника Й. А. Н. като основателно и доказано следва да бъде уважено. Искането за присъждане на разноски от ответника И. П. Н., сега П., макар и основателно, като недоказано – не са представени доказателства за сторени разноски – не следва да бъде уважено. Настоящият състав намира, че е неоснователно възражението на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за процесуално представителство и защита в полза на процесуалния представител на ответника Й. А. Н., предвид това, че делото съдържа голям обем доказателства и разкрива фактическа и правна сложност от по – висока степен.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2036 от 29.11.2017г. по адм. д. № 473/2017г. на Административен съд – гр. Б., 20 състав.

ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район да заплати на Й. А. Н. от [населено място] сума в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.