Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив против решение № 730 / 04.05.2017 г. по адм. дело № 2684 / 2016 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Т. Е. Х., от [населено място] не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пловдив е заповед № ЗСП / Д – РВ / 5049 / 30.09.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, с която на Т. Е. Х., от [населено място] е отказано отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД – 7 – 5 / 16.05.2008 г. за отоплителен сезон 2016 / 2017 г. Отказът на административния орган е мотивиран с обстоятелството, че молителката не е била открита на адреса посочен в молбата – декларация, което е довело до невъзможност да бъде извършена социална анкета.

Проверявайки оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, административният съд е приел, че същият е незаконосъобразен поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Решението е правилно.

Изложените в...