Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Й. Р., от [населено място], против решение № 137 от 28.04.2017 год. по адм. дело № 44/2017г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Решение №1040-06-2/09.01.2017г. на директора на ТП на НОИ-Враца и потвърденото с него Разпореждане № 2113-06-1607#2/05.12.2016г. на Ръководител “ПО“ към ТП на НОИ-Враца, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В касационтата жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно. Счита, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж ивъзраст на посочените основания. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ-Враца не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Враца е отхвърлил като неоснователна жалбата на Б. Й. Р. против Решение №1040-06-2/09.01.2017г. на директора на ТП на НОИ-Враца и потвърденото с него Разпореждане № 2113-06-1607#2/05.12.2016г. на Ръководител “ПО“ към ТП на НОИ-Враца, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията по § 4, ал.1, § 5, ал.1 от ПЗР на КСО, както и на условията по чл.69б, ал.1-4 и ал.7 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че по предходно заявление от 02.12. и 08.12.2015г. с решение № 332/12.10.2016 г. по адм. дело № 269/2016 г. Административен съд Враца е отменил решение на директора на ТП на НОИ-Враца № 1040-06-22/27.04.2016г. и потвърденото с него Разпореждане №1013-06-408/ 05.04.2016г. на ръководител “ПО“, с което на Б. Р. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 КСО, и преписката е върната за ново произнасяне с дадени указания. В изпълнение на съдебното решение на 07.11.2016г. Р. е подал заявление до Директора на ТП на НОИ-Враца, вх.№ 2113-06-1607, с което е заявил отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-4 КСО, чл.69б, ал.7 КСО, като е описал документите които прилага. На 8.11.2016г. е депозирал до НОИ-Враца декларация, с която е поискал за пенсията му да се зачетат периодите на работата му в Италия, гр. Р. която е 2 години и работата в Лондон, Великобритания, която е 4 месеца, съгласно Европейските регламенти за страни членки на ЕС. С разпореждане № 2113-06-1607#2/05.12.2016г. на Ръководител “ПО“ на Р. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/ с мотиви, че не са налице условията за това в нито една от заявените хипотези. По жалба на Р. с решение №1040-06-2/09.01.2017г. директорът на ТП на НОИ-Враца е потвърдил разпореждането с подробни мотиви, като е прието че жалбоподателят не отговаря на условията по чл.69б, ал.1-4 КСО, чл.69б, ал.7 КСО, вкл. и по чл.69 КСО, както и на условията по §4, ал.1 и §5, ал.1 от ПЗР на КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.1- 4 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст придобиват лицата работещи при условията на първа и втора категория труд. От приложените по делото доказателства е видно, че Р. няма трудов стаж положен при условията на първа и втора категория труд. Твърденията на същия, изложени и пред касационната инстанция, че има положен трудов стаж при условията на първа категория труд, от които 3 год. в авиация и 10год. във флот от 01.09.1992г. до 01.09.2002г. /БМФ/ или общо 13 години първа категория, е неоснователно, Тези доводи не се подкрепят от доказателствата по делото. От представения по делото сертификат №883/04.11.2008г./стр.48/ на Д. М администрация Варна е видно, че Р. е работил на борда на кораби 3м. и 17 дни. Това е видно и от отразеното в приложения по делото моряшки паспорт- 3м. и 17дни, както и в трудовата книжка на лицето. Последната не е оформена по надлежния ред с така отразения в нея стаж. Дори да се признае същия за първа категория труд срокът от 3м. и 17 дни не е достатъчен за отпускане на пенсията при условията на първа категория труд.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице и хипотезата на чл.69б, ал.7 КСО. Не е налице положен стаж от жалбоподателя в авиация, тъй като липсват документи за това. Правилно е прието, че трудовият стаж положен от Р. в Италия и Великобритания също не може да бъде зачетен. Във връзка с направено запитване от пенсионния орган и от представените по делото документи от компетентните институции на двете държави форма Е-205 от 2014г. се налага извода, че жалбоподателят няма осигурителен стаж положен на територията на двете държави. Представените от жалбоподателя договори не могат да обосноват признаването на този стаж.

Не може да бъде признат и стажа от 4 години, положен като ски-учител. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ учителски стаж е осигурителният стаж положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. От данните по делото е видно, че Р. няма положен трудов стаж, като учител. Отбелязаният стаж в трудовата книжка, че е работил като ски-учител в „Бороспорт“ Боровец за периода 01.11.2002г.- 30.03.2005 г. не може да бъде признат за осигурителен, тъй като този стаж е различен от стажа положен като учител.

С оглед на изложеното са правилни изводите на първоинстанционният съд, че Р. не отговаря и на изискванията на §4, ал.1 ПЗР на КСО, тъй като същият няма положен труд от първа и втора категория, както и изискуемата възраст от 52г. и 8 м. за мъжете при първа категория труд и 57г. и 8 м. за мъжете при втора категория труд. Към датата на подаване на заявлението 7.11.2016г. жалбоподателя е на възраст 50 години. Не са налице и условията за отпускане на лична пенсия за ОСВ по §5 ПЗР на КСО. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж последният се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5 ал.4 КСО. Представените от Р. комисионни договори, дистрибуторски договори, договор за поръчка, писма, не са сред документите удостоверяващи трудовия и осигурителен стаж на лицето. Въз основа на тях не може да се зачита трудов и осигурителен стаж. Освен това Р. не е поискал отпускане пенсия за ОСВ по реда на чл.69 КСО, поради което оплакванията му, че отговаря на условията на тази разпоредба също са неоснователни.

По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице изложените касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 137 от 28.04.2017 год. по адм. дело № 44/2017г. на Административен съд Враца. Решението не подлежи на обжалване.