Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора В. С. докладваното от председателяТ. Т. по адм. дело № 5655/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р., от гр. Ямбол против решение № 81/22.04.2021 г. по адм. дело № 55/2021 г. на Административен съд – Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излагат се твърдения, че задълженията на жалбоподателя са погасени по давност вр. чл. 115, ал.1 КСО. Моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Ямбол изразява становище за неоснователност. Представя подробно писмено становище, в което развива доводи в подкрепа на обжалваното съдебно решение, споделяйки изцяло изводите на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна вр. чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 81/ 22.04.2021 г. по адм. дело № 55/2021 г. Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата на Р. Р., от гр. Ямбол срещу решение № 2153-28-10 / 08.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол в частта, в която е задължен да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица за периода от 01.01.2015 г. до 23.06.2015 г. в размер на 1 222.48 лв. - главница и 673.95 лв. - дължима лихва и е присъдил разноски. Решението е правилно.

По делото е установено, че с разпореждане № 281-00-1903-2/12.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №218-00-1903-1/11.11.2014 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО и чл. 546, ал. 1 от КСО и чл. 54в, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е било отпуснато ПОБ, считано от 24.09.2014 г. до 23.06.2015 г. в размер на 10.36 лв. дневно по подадено от него заявление с вх.№281-00-1903/28.10.2014г.

С разпореждане № 281-00-1903-3/12.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 10 от КСО на молителя е отказано отпускане на ПОБ по заявление вх.№281-00-1903/28.10.2014 г. Разпореждане № 281-00-1903-3/12.03.2020 г. е потвърдено с решение №2153-28-54/30.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, влязло в сила на 17.07.2020 г.

С разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54 ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода 24.09.2014 г. - 23.06.2015 г. в размер на 1 926.96 лв. -главница и 1 062.32 лв. дължима лихва от датата на неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.

С решение №2153-28-10/08.02.2021г. директорът на ТП на НОИ-Ямбол е преразгледал разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020 г. и както следва: е изменил на стр.1 в абзац първи от разпоредителната част, ред 2 от диспозитива на разпореждането като вместо „за периода от 24.09.2014 г. до 23.06.2015 г.” да се чете „за периода от 01.01.2015 г. до 23.06.2015 г.“; отменил е разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020 г., в частта, в която е разпоредено Р. Р. да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ за периода от 24.09.2014 г. до 31.12.2014 г., поради изтекла 5-годишна погасителна давност; и е оставил без уважение жалбата на молителя в частта, в която същият следва да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода от 01.01.2015 г. до 23.06.2015 г. в размер на 1 222.48 - главница и 673.95 - дължима лихва; потвърдил е процесното разпореждане в останалата му част.

Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и нарушения на материалния закон настоящата инстанция намира за неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Съдът е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО вр. чл. 54ж, ал.3 вр. чл. 115, ал. КСО. Точно са изяснени релевантните за спора факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурените социални рискове.

В настоящия случай през процесния период не е налице валидно трудово правоотношение и не е упражнявана трудова дейност от лицето в посоченото дружество.

Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, като за възстановяването на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Възражението на касатора относно изследването въпроса по добросъвестността е неоснователно.

По делото безспорно е установено, че за жалбоподателя не е възникнало осигуряване, тъй като същият не е започнал да упражнява трудова дейност. През периода на полученото от Р. Р. парично обезщетение за временна неработоспособност /01.01.2015 г.-23.06.2015 г./ двамата съдружници от „Йонко“ ООД са декларирали писмено, че не познават лицата, за които са били подавани данни в ТД на НАП, офис Ямбол за сключени трудови договори и за осигурени лица, сред които и жалбоподателят. Липсват доказателства за полаган от страна на касатора труд по трудово правоотношение с дружеството, което навежда съда за наличието на недобросъвестност при получаването на паричното обезщетение. Получилото осигурителните плащания лице е недобросъвестно, тъй като е знаело, че няма право на тях, но е укрило от съответните длъжностни лица, вкл. и чрез затаяване, релевантното обстоятелство, което изключва правото му.

Неоснователно е и обективираното в касационната жалба възражение за изтекла погасителна давност по чл. 115 от КСО. На основание чл. 115, ал. 5, т. 1 от КСО, давността следва да се счита за спряна с издаването на разпореждане №281-00-1903-4/17.12.2020 г. за установяване на дължимите суми. Ето защо в случая не е изтекъл петгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО.

Административен съд-Ямбол е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на от 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/22.04.2021 г. по адм. дело № 55/2021 г. на Административен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА Р. Р., от гр. Ямбол да заплати на ТП на НОИ – Ямбол сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росен Василев

/п/ Хайгухи Бодикян