Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” Варна срещу частта от Решение № 1137 от 26.06.2017 г по адм. д. № 258/2017 г по описа на Административен съд Варна, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-0300031601312-091- 001/29.09.2016 год., издаден от органи по приходите при ТД гр. В. на НАП, потвърден с Решение 416/09.01.2017 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е определено задължение за лихви, тъй като Протоколите по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС по фактури №№ 201203/18.03.2012г. и 201577/20.12.2012г. са съставени след изтичане на срока по ал. 3 на чл. 117 от ЗДДС. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за неправилно включване на определени суми като приходи или разходи в изготвените парични потоци. Претендира отмяна на решението в тази част, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба [фирма] я оспорва в писмен отговор чрез адв. Н. и Г..

2. Втората е подадена от [фирма] срещу частта от Решение от 26.06.2017 г по адм. д. № 258/2017 г по описа на Административен съд Варна, с което частично е отхвърлена жалбата и против Р. А № Р-0300031601312-091- 001/29.09.2016 год., издаден от органи по приходите при ТД гр. В. на НАП, потвърден с Решение 416/09.01.2017 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението в тази му част да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” Варна, чрез процесуалния представител юрк. В. я оспорва в писмена молба от 30.03.2018 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допусими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество и двете са неоснователни.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение, с които съответно е отменен ревизионния акт в една част, отхвърлена е жалбата на ревизираното лице в друга част и са определени разноски. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд след подробно изследване на доказателствата по делото е стигнал до извода за частична основателност на жалбата срещу процесния ревизионен акт.

Решението е правилно във всичките му части. Съдът много подробно, съобразявайки се с всички събрани в административното и съдебното производството доказателства, е направил преценка на същите и е извел законосъобразни правни изводи. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При подробния и пространен анализ на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства и въз основа на заключенията на основната и допълнителна съдебно-счетоводна и съдебно - графологична експертизи е изградил правилни и обосновани фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. С подробно и добре мотивираният си съдебен акт е приложил правилно нормативната уредба. По касационната жалба на Директора на „ОДОП“: Жалбата е неоснователна.

В частта, с която са установени задължения за лихви за данъчен период месец 11.2013 г. в общ размер на 9920,05 лева, РА е материално незаконосъобразен. Съдебната практика приема в такива случаи, че начисляването на ДДС и признаване правото на данъчен кредит е в размер на начисления с акта данък, затова в процесния ревизионен акт не е следвало да се начисляват лихви. Изводът, който следва да се направи, че при режима на т. нар. "самоначисляване", какъвто безспорно е и процесния случай, когато няма спор относно реалността на доставката (т. е. доставката не е укрита) и когато данъкът е начислен, няма пречка на платеца на данъка да се признае правото на данъчен кредит, за да може да се занулят периодите. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 81, ал. 5 ППЗДДС, тъй като данъкът е начислен извън законовите срокове. Затова не следва и да се начисляват и лихви, както правилно е приел първоинстанционният съд. Съдът е изложил подробни съображения, които са правилни и законосъобразни.

При постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на [фирма]:

Несподелими са аргументите в жалбата относно правомощията на решаващия орган при административния контрол на оспорения РА. Директорът на Дирекция "ОДОП" не само може да събира нови доказателства, а и да излага допълнителни мотиви, обосноваващи преценката му за дължимостта на установените с РА данъчни задължения, включително и на различно правно основание. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ДОПК решаващият орган е инстанция по съществото на спора и като такава има правомощието да преквалифицира, да дава и променя правното основание за дължимост на задълженията. По аргумент на противното от чл. 155, ал. 4 ДОПК, решаващият орган е длъжен да реши спора, повдигнат с жалбата до него, като при установяване на незаконосъобразност на РА, принципът е, че решаващият орган се произнася по същество, т. е. пререшава въпросите, предмет на РА, като се правят фактически и правни изводи, съответстващи на действително установеното фактическо положение и на законовите разпоредби. Действията на решаващия орган са процесуално законосъобразни, както е приел и първоинстанционният съд, и правилно същия е стигнал до извода за липсата на законова възможност да бъде упражнено повторно право на данъчен кредит за данъчен период месец 08.2013 г., предвид наличието на издадена от [фирма] фактура от 28.08.2012 г., която е включена в дневника за покупките за данъчен период месец 08.2012 г. и по отношение, на която с РА №031303396/28.10.2013 г. вече е признато право на данъчен кредит на [фирма]. Неоснователна е и касационната жалба относно извода на съда за липсата на доказателства във връзка с изпълнението на договора от 11.01.2011 г., както и липсата на доказателства за извършени облагаеми доставки от първоинстанционния жалбоподател. Твърдяното наличие на пряка и непосредствена връзка между доставките и извършените разходи за тях не се установява чрез приложените по делото доказателства.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно неправилността на изводите на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението, с която жалбата срещу РА е отхвърлена.

Решението на първоинстанционния съд и в тази част от спора е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение в неговата цялост е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1137 от 26.06.2017 г по адм. д. № 258/2017 г по описа на Административен съд Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.