3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
С., 01.06.2011 година
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия,
в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 234/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Й. Л. от [населено място] срещу постановеното от Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Г състав протоколно определение от съдебно заседание на 01.03.2011 г. по в. гр. д. № 12844/2010 г., с което е върната като недопустима подадената от същото лице въззивна жалба срещу неприсъствено решение от 28.05.2010 г. по гр. д. № 55216/2009 г. на Софийски районен съд, 70 състав.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е нищожно, недопустимо и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевирани са оплаквания за това, че въззивният съд е счел жалбата за недопустима, без да даде възможност на страните да заявят становище, както и че неправилно е приел необжалваемост на постановеното от първоинстанционния съд неприсъствено решение, игнорирайки наличието на постановено решение от 23.09.2010 г. по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, което съгласно изричната разпоредба на ал. 4 подлежи на обжалване.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] и третото лице - негов помагач [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима
.
За да постанови връщане на депозираната от М. Й. Л. от [населено място] молба за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК на неприсъствено решение от 28.05.2010 г. по гр. д. № 55216/2009 г. на Софийски районен съд, 70 състав, въззивният съд е преценил, че доколкото в обстоятелствената й част не се съдържат твърдения за някое от основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК, а са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение по причина, че ответницата по иска не е длъжник на спорните вземания, същата има характеристиката на въззивна жалба, каквато срещу неприсъствено решение е недопустима.
Определението е
правилно
.
Нормата на чл. 240, ал. 1 ГПК предвижда изчерпателно хипотезите, при които постановеното по реда на чл. 239 ГПК неприсъствено решение, неподлежащо на обжалване, може да бъде отменено. В конкретния случай, подадената от ответницата по предявения от [фирма] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК молба за отмяна е основана на твърденията й, че не дължи претендираната сума за топлинна енергия, тъй като не е собственик на жилището и липсват доказателства да е придобила същото по наследство от предишния му собственик – нейната майка Л. Л., доколкото наследството не е прието нито изрично, нито с конклудентни действия. С оглед така заявените твърдения, въззивният състав правилно е преценил, че същите не могат да бъдат отнесени към нито едно от основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК и че подадената от М. Й. Л. молба за отмяна представлява в действителност жалба срещу постановеното неприсъствено решение, каквато процесуалният закон не допуска.
Неоснователно в тази връзка е оплакването на частната жалбоподателка, че съдът не е дал възможност на страните да заявят становище по допустимостта на молбата за отмяна в самото съдебно заседание. Преценката за допустимост на производството, в т. ч. и за допустимост на молбата, с която то е инициирано, е служебно задължение на съдебния състав, като изразяването на становища от страните е възможно, но не и задължително условие за същата.
Без всякакво значение за допустимостта на подадената от частната жалбоподателка молба за отмяна е и фактът, че с решение от 23.09.2010 г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното неприсъствено решение от 28.05.2010 г. Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК, решението за поправка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. И доколкото неприсъственото решение не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/, то не подлежи на обжалване и допълващия го акт по чл. 247, ал. 1 ГПК.
С оглед изложените съображения, обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното от Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Г състав протоколно определение от съдебно заседание на 01.03.2011 г. по в. гр. д. № 12844/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: